Донгъл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
Производителите на донгъли и на софтуер в писмените си ръководства използуват освен донгъл (dongle) имена като: „хардуерен ключ“ (hardware key), „хардуерен жетон“ (hardware token), или „охранително устройство“ (security device). В разговорния български такива устройство се срещат и под името '''„тапа“'''.
 
Понякога (виж статията в на английски) донгъл се нарича всякакво устойство {{посочи източник}}, което се бодва<!--в ботевград бодват ли ви го--> в някой от слотовете на компютъра, например PCMCIA картите за лаптопи, блутут <!--а българския майчин ли ти е наистина--> устройствата и флаш паметите.
 
==Употреба==
Програмите, защитени с ''тапа'' обикновено се разпространяват безплатно и работят в демонстрационен (демо) режим. Това е начин за защита от ползване без заплащане т. е., на [[авторско право|авторското право]] на качествени [[програма|програмни]] продукти. Идеята е, че е далеч по-трудно да се копира устройството отколкото самата програма. В английската уикипедия е споменато, че обикновено с тапа се защитават продуктите струващи над $500.
 
Българска програма, която работи само с тапа е (точното име???? ще се попълни) за изчисления в строителното конструиране, работеща както по метода на допустимите напрежения, така и по метода на граничните състояния (с преразпределенние на натоварването при допустима деформация). Тази програма няма цена, цена имат тапите за една година или за неограничено ползване. Това, което се плаща, е тапата, цената е според срока.
 
Тапите ограничават броя на работоспособните копия от програмата. Колкото тапи има закупени, на толкова компютри едновременно програмата може да работи не като демо. Практикува се инсталиране на програмата на всички компютри, а закупуване на по-малък брой тапи, и тапите се разнасят от компютър на компютър.