Юнско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Тодор Луканов |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
[[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] е неспособен да организира съпротива срещу преврата, тъй като претърпява тежко поражение в София - разквартируваната в столицата [[Оранжева гвардия]] е разоръжена и пленена. Освен това, по време на преврата [[Александър Стамболийски]] е във вилата си в родното си село [[Славовица]]. ЦК на [[БКП(т.с.)]] от своя страна заема позиция на неутралитет, като заявява, че става въпрос за борба за власт между градската и селската буржоазия.
Въпреки липсата на организация, множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт. Най-масово е въстанието в [[Плевен]]ско. На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП [[Асен Халачев]], въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същият ден от членът на ЦК [[Тодор Луканов]] идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части
Хиляди селяни въстават в [[Луковит]]ска и [[Никопол]]ска околия. [[Ловеч]] е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на правителствените войски в продължение на четири дни.
С ограничен обхват избухва въстанието в Търновско, Пловдивско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Кюстендилско.
Ред 17:
[[Категория:Български въстания]]
[[Категория:История на България (1918-1945)]]
| |||