Димитър Зафировски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Роден е в [[Гевгели]] на 27 август 1908 година. По време на [[Балканските войни]] живее в България. Емигрира в България след Балканските войни и се установява първоначално в [[Плевен]], а между 1916 и 1924 година и във [[Варна]]. По-късно се премества в [[София]] и работи на всичките места като електротехник. През 1932 година става член на [[БКП]], а след това и на [[ЦК на БКП]]. Сътрудничи на списание „[[Роден край]]“ на Гевгелийското братство в [[София]] и също така сътрудничи на списание „[[Македонски вести]]“ под псевдонима ''Д. Г. Заров''. В 1936 година издава вестник „[[Македонска земя]]“. Заедно с [[Антон Попов]] и [[Коста Веселинов]] редактират вестник „Гоце“ (1938 година). Сътрудничи си с [[Войдан Чернодрински]] за създаване на македонски народен театър.
[[Файл:Makedonska Zemya.JPG|дясно|мини|„[[Македонска земя]]“, брой 1]]
След навлизането на български войски в Македония се връща в Гевгели и през 1941 година става секретар на Местния комитет на комунистическата партия за Гевгели. Отделно е член на пленума на Покрайненския комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] за Македония. Влиза в отдел Агитационна пропаганда на [[Главен щаб на НОВ и ПОМ|Главния щаб на НОВ и ПОМ]] и ЦК на МКП. През 1943 година сътрудни на вестник „Народна борба“, а на следващата година и на списание „[[Илинденски път]]“. Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]]. В периода 1946-1947 е съветник и пръв секретар на югославското посолство в [[София]], а от следващата година е пръв директор на [[Институт за национална история|Института за национална история]]. Между 1955 и 1972 година е директор на [[Национална и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“|
== Бележки ==
| |||