Димитър Зафировски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
| починал-години = 65
}}
'''Димитър (Митко) Григоров ЗафировскиЗафиров''' ({{lang-mk|Димитар (Митко) Зафировски}}) е български и югославски комунистически деец, приел идеите на [[македонизъм|македонизма]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]].
 
== Биография ==
Роден е в [[Гевгели]] на 27 август 1908 година. По време на [[Балканските войни]] живее в България. Емигрира в България след Балканските войни и се установява първоначално в [[Плевен]], а между 1916 и 1924 година и във [[Варна]]. По-късно се премества в [[София]] и работи на всичките места като електротехник. През 1932 година става член на [[БКП]], а след това и на [[ЦК на БКП]]. Сътрудничи на списание „[[Роден край]]“ на Гевгелийското братство в [[София]] и също така сътрудничи на списание „[[Македонски вести]]“ под псевдонима ''Д. Г. Заров''. В 1936 година издава вестник „[[Македонска земя]]“. Заедно с [[Антон Попов]] и [[Коста Веселинов]] редактират вестник „Гоце“ (1938 година). Сътрудничи си с [[Войдан Чернодрински]] за създаване на македонски народен театър.
[[Файл:Makedonska Zemya.JPG|дясно|мини|„[[Македонска земя]]“, брой 1]]
След навлизането на български войски в Македония се връща в Гевгели и през 1941 година става секретар на Местния комитет на комунистическата партия за Гевгели. Отделно е член на пленума на Покрайненския комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] за Македония. Влиза в отдел Агитационна пропаганда на [[Главен щаб на НОВ и ПОМ|Главния щаб на НОВ и ПОМ]] и ЦК на МКП. През 1943 година сътрудни на вестник „Народна борба“, а на следващата година и на списание „[[Илинденски път]]“.

След установяването на комунистическата власт в страната си променя името на '''Зафировски'''.<ref>Тюлеков, Димитър. „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“, МНИ, Благоевград, 2007, стр. 63.</ref> Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]]. В периода 1946-1947 е съветник и пръв секретар на югославското посолство в [[София]], а от следващата година е пръв директор на [[Институт за национална история|Института за национална история]]. Между 1955 и 1972 година е директор на [[Национална и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“|Народната и университетска библиотека на Македония „Свети Климент Охридски“]].<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 558-559</ref>
 
== Бележки ==