Диктатура на пролетариата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
През 1871 г. [[Парижка комуна|Парижката комуна]] въвежда нови политически перспективи. За Енгелс това е „диктатура на пролетариата”.<ref>Introduction à la Guerre civile en France [archive], F. Engels</ref> Докато Маркс я критикува, че е решението да не атакува [[Версай]], когато е имала възможност, е пракалено глупаво, както и това, че се е отнесла доста снизходително със заговорниците и шпионите реакционисти:<ref>Lettre à Kugelmann, 12 avril 1871 [archive], K. Marx</ref>
{{цитат|Даже нощната стража, вместо да бъде разоръжена и арестувана, както трябваше да бъде направено, успя да намери парижките порти широко отворени, за да може да се скрие на сигурно място във Версай. Не само че не беше упражнено насилие върху служителите на реда, но те дори имаха възможността да се прегрупират и да заемат повече от една позиции в центъра на Париж. ...Въпреки всичко известно време екзекуциите на затворници (борци за Комуната) са прекратени. Но малко след като Тиер и неговите генерали декабристи са предупредени, че техните дигизирани като гвардейци шпиони от жандармерията са хванати в Париж, и че градската стража, хваната със запалителни бомби са пощадени, те осъзнават, че Декретът на комуната за отмъщение е само една празна заплаха, и затова масовите екзекуции на затворниците са подновени без прекъсване до края.'' | К. Маркс, ''Гражданската война във Франция'',
За [[Маркс]] и [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] диктатура на пролетариата се идентифицира точно с революционната демокрация. Въпреки това тази демокрация не изключва нито икономическата сила, нито военната сила на държавата. Те пишат следното за демокрацията:
{{цитат|''Ние вече видяхме по-горе, че първият етап в работническата революция е установяването на пролетариата като класа-хегемон, тоест извоюването на демокрация и установяването ѝ като преходен революционен етап.'' | К. Маркс и Енгелс,'' Манифест но
{{цитат|''Едно нещо е абсолютно сигурно – това, че нашата партия и работническа класа могат единствено да доминират под формата на демократична република. Последната е даже специфичната форма на диктатурата на пролетариата, както вече го показа Великата френска революция.'' | Фр. Енгелс, ''Критиката на програмата от Ерфурт'', 1891 г.}}
| |||