Елизия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Пунктуация.
Ред 4:
 
* Елизия на гласни
* Елизия на съгласни - Елизия на [[съгласна|съгласни]] в книжовния [[български език]] се среща при съгласните <nowiki>[</nowiki>[[т]], [[д]]<nowiki>]</nowiki>. Краесловни съгласни [т, д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т, д], ако съгласните следват проходните съгласни <nowiki>[</nowiki>[[с]], [[ш]]<nowiki>]</nowiki>: щастлив [штаслиф], вестник [весник]. Съгласните [т, д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик].
* Елизия на срички - ''"Къв"„Къв“'', вместо "''Какъв„Какъв“''"; "''Кво„Кво“''", вместо "''Какво„Какво“''"; "''Що„Що“''", вместо "''Защо„Защо“''"; "''Прайш„Прайш“''", вместо "''Правиш„Правиш“''" и т.н.
{{Лингвистика-мъниче}}