Разлика между версии на „Водни гъби“

редакция без резюме
м
 
[[Картинка:Elephant-ear-sponge.jpg|дясно|мини| Оранжево слонско ухо(Elephant ear sponge)]]
'Тип Porifera обитават предимно дъното на топлите и солени морета и са едни от най-просто устроените многоклетъчни. Тялото им обикновено има форма на ваза и е изградено от два пласта клетки- ектодерма и ендодерма. Ектодермата е външния дермален пласт, който е изграден от плоски епителни клетки, нар. панакоцити. Сред тях се разполагат по-едри клетки – пороцити, имащи вътреклетъчен канал, който се отваря на повърхността с пора. Ектопдермата е вътрешния пласт, който е изграден от камшичести клетки – хоаноцити. Между двата клетъчни слоя се намира безструктнорно вещество – мезоглея. Сред мезоглеята се намират различно диференцирани клетки, с общо име – мезенхимни клетки.Те са амебоцити – фагоцитират, миоцити – вретенообразни клетки с миофибрили, склеробласти и спонгиобласти – участващи във формирането на скелета, звездовидни клетки коленцити – съединителнотъканни опорни елементи.
'''Водните гъби''' (''Porifera'') са [[тип (биология)|тип]] [[животни]]. Те са прости неподвижно прикрепени животни, живеещи предимно във водата. Хранят се като изпомпват вода през телата си, за да филтрират хранителните частици в нея. Водните гъби са сред най-простите животни. Без истински [[тъкан]]и ([[паразои]]), те нямат [[мускул]]и, [[нерв]]и и вътрешни [[орган (анатомия)|орган]]и. Тяхната прилика с колониалните [[Choanoflagellata]] показва вероятен еволюционен скок от [[едноклетъчни]] към [[многоклетъчни]] организми. Познати са около 7500 съвременни вида (с размери от няколко милиметра до над 3 метра), които се прикрепят към повърхности навсякъде от зоната на приливите и отливите до дълбочини от 8500 m и повече. Известни са [[фосил]]и на водни гъби чак от [[Предкамбрий|Предкамбрия]], като често се откриват нови видове.
Повечето гъби имат вътрешен скелет,служещ за опора на тялото. Скелетните елементи са разположени основно в мезоглеята, но често излизат на повърхността на тялото. По своя състав скелетът може да е изграден от неорганични в-ва – варовикови или кремъчни, и от органично в-во – спонгин. Обикновено гъбите имат смесен тип скелет, при който неорганичните елементи са споени със спонгин. Неорганичния минерален скелет се състои от множество иглици – спикули, с разнообразна форма.
При водните гъби липсват трайно диференцирани клетки. Могат да се редиференцират. При водните гъби се наблюдават следните типове тела: аскон, сикон и леукон. Последният е най-съвършен. Водните гъби се размножават полово и безполово. Безполовото размножаване е посредством външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване в основата на тялото се образуват израстъци, които постепенно нарастват. При вътрешното пъпкуване в мезоглеята се образуват гемули, които са и средство за преживяване на неблагоприятните условия. Повечето водни гъби са хермафродити, но има и разделнополови. Оплождането е вътрешно. Развитието е метаморфоза с ларвни стадии, които са подвижни. Ларвата има два слоя- ектодерма и ендодерма, съответно външен и вътрешен. Ектодермата дава началото на вътрешният телесен слой, а ендодермата- на външният. Тази особеност в развитието се наблюдава единствено при представителите на водните гъби. Има два типа ларви- амфибластула и паренхимула.
Стените на гъбите затварят централна празнина, наречена оскуларна или парагастрална празнина. Тя се съобщава с външната среда,чрез отвор – оскулум. Строежът на тялото на водните гъби може да се обособи в три основни типа – аксон, сикон и леукон. Гъбите от тип аксон имат тяло с форма на ваза с прикрепен долен край и свободен горен край, на върха на който се намира оскулума.Порите прононизващи телесните празнини, водят в оскуларната празнина, която е покрита с хоаноцити. При гъбите от втория тип строеж – сикон, мезоглеята е удебелена, а канлите между вътрешните пори и мезоглеята са разширени и покрити с хоаноцити. При третия тип на строеж – леукон, мезоглеята е още по-доебела, а вътрешните канали са с множество разширения (камери), които също са покрити с хоаноцити.
{{животни-мъниче}}
Чрез активно движение на камшичетата на хоаноцитите се образува воден ток. По този начин с водата в тялото навлизат различни дребни частици, бактерии и водорасли. Те се улават от хоаноцитите и се предават в мезоглеята, където се смилат от амебоцитите. По такъв начин се извършва храненето на гъбите. Размножаването при водните гъби е безполово и полово с метаморфоза. Едни са хермафродитни,а други – разделнополови. Безполовото размножаване се извършва чрез външно и вътрешно пъпкуване. При външното пъпкуване, външно оформилата се подутина нараства и формира нов индивид. Той се откъсва и дава началото на ново поколение. При колониалните форми, дъшерните индивиди не се отделят и така се увеличава обема на колонията. Вътрешното пъпкуване се извършва чрез така нар. гемули и сорити. Вътрешното пъпкуване се осъшествява от амебоцитите, които след натрупване на голямо количество храна се натрупват в мезоглеята и образуват сферични телца. След смърта на гъбата гемулите се освобождават. От микропила (отвора на гемулата) излизат амебцитите и дават началото на новата гъба. Соритите (образувани от морските гъби), за разлика от гемулите, началото на новия индивид се дава от една амебоцитна клетка, която дава началото на пасивноплаваща ларва. След нарастването и тя се прикрепя. Половото размножаване се извършва чрез сливане на половиклетки образувани от археоцитите в мезоглеята. Сперматозоидите имат флагелуми и с помоща на водния ток напускат тялото на гъбата и навлизат в други индивиди и оплождат намиращите се в тях яйца. Формирането на ларвните стадии обикновено се извършва в майчиния индивид и при определен стадии ларявите напускат.
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Водни гъби| ]]
Анонимен потребител