Мара Бранкович: Разлика между версии

1287 байта изтрити ,  преди 9 години
махам твърдения без източник; факт
м (Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q452777)
(махам твърдения без източник; факт)
'''Мара Бранкович''', известна сред българския народ още и като '''Мара Султанката''', '''Мара Царкинята''', '''Каломариа''' и '''Мара бяла българка''' [http://liternet.bg/folklor/motivi/murad_i_mara/gabrovo_1.htm] е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]].
 
Мария е родена през [[1412]] година и е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]]. Тя [[произход|произхожда]] от [[род (общност)|род]]а на ''[[Бранковичи]]те'' или ''Бранкови'', чийто родоначалник е най-верния [[цар]]ски [[властел]] ''[[Бранко Младенович]]'' или ''Бранко Младенов'', управлявал [[Охрид]] по времето на [[Стефан Душан]]. {{факт|Фамилията Бранковичи е с преимуществено [[българи|български]] корени <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография - по [[Нил Попов]]}}</ref>|2012|11|23}}, но сръбската [[историография]] я третира като сръбска владетелска [[династия]]. Неслучайно историцитеИсториците от [[15 век]] като [[Дука]], говорейки за владенията на Георги Бранкович, назовават деспота ''господар или владетел на Сърбия и България''.|2013|5|27}}
 
Мария е дадена в [[харем]]а на [[Мурад II]] по политически съобръжения и като залог за мира между [[Георги Бранкович]] и [[султан]]а. Деспотството на баща и&#768; е принудено да съществува през [[15 век]] в размирно време на възобновена [[османци|османска]] експанзия към [[Централна Европа]] след [[Битка при Ангора|поражение]]то при [[Анкара|Ангора]]. Деспотатът с център [[Смедеревска крепост|Смедерево]] представлява буферно държавно образувание между въздигащата се [[Османска империя]] и могъщото [[Кралство Унгария|унгарско кралство]].
Деспотът, за да запази владенията си, е принуден да лавира между двете велики сили в [[Югоизточна Европа|европейския югоизток]]. Това е причината Мария да стане заложничка в османския харем. Тя няма деца и умира бездетна, но е много уважавана от султанския наследник ''Мехмед II Завоевателя''.
 
След смъртта на Мурад II през 1451 година неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} {{факт|През [[1451]] отхвърля предложението за династичен брак на [[император]] [[Константин XI Палеолог]].|2012|11|23}}
 
{{факт|След смъртта на баща си е за кратко [[регент]]ка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат [[Стефан Бранкович|Стефан]]. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век.|2012|11|23}}
 
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Ок. 1459 г. Мехмед и&#768; дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|Сер]]ски села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122-127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}}, както и поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}}