|
|главно светилище=Олтарът на Божията милост в Краков, Полша
}}
'''Мария Фаустина Ковалска''', по-известна като [[света'''Света Фаустина]]''' и родена като [['''Хелена Ковалска''' (на [[полски]] : ''Maria Faustyna Kowalska'', ''Święta Faustyna'', ''Helena Kowalska'') е [[поляци|полска]] монахиня и мистичка, почитана от римокатолическата църква като светица.
== Жизнен път ==
Мария Фаустина Ковалска е родена на [[25 август]] [[1905]] г. в село [[Глоговец (Линчишки окръг)|Глоговец]], близо до град [[Ленчица]]. Тя е третото поред от десетте деца в семейството на бедни и набожни селяни. При кръщението си получава името Хелена. Посещава училище само няколко години. Шестнадесетгодишна е принудена да напусне родния дом, за да работи като прислужница в град [[Александров Лодзки|Александров]], близо до [[Лодз]], и така да се издържа и да подпомага родителите си. На [[1 август]] [[1925]] г. тя прекрачва прага на клаузурата в Конгрегацията на Божията майка на милосърдието във [[Варшава]], получава името Мария Фаустина и след необходимото време за подготовка полага вечни обети. Работи в няколко къщи на ордена – най–дълго в [[Краков]], [[Плоцк]] и [[Вилнюс]] като готвачка, градинарка и портиерка. Умира едва 33-годишна, на [[5 октомври]] [[1938]] г. Първоначално е погребана в манастирското гробище в ''Краков-ЛагиевникиЛагевники'', а по време на информационния процес през 1966 г. тленните и останки са преместени в параклиса на манастира. На 18 април 1993 г. папа [[Йоан Павел II]] провъзгласява сестра Фаустина за блажена, а на 30 април 2000 г. – за светица. Днес св. Фаустина е известна в цял свят като посланичка на Божието Милосърдие и е причислена от теолозите към най-значителните мистици на Църквата.
== Дневникът на Фаустина ==
Мария Ковалска води дневник. Според нея така ще изпълни поръчението на Господ да записва всичко, което той ѝ казва при явленията си, както и нареждането на изповедниците си, отец проф. [[Михал Сопочко]] и отец ЙосифЮзеф Андраш SI. Целият текст на ръкописите обхваща шест тетрадки, които след смъртта на сестра Фаустина са съхранявани грижливо в конгрегацията. Дневникът на св. Фаустина е преведен на много езици – английски, френски, немски, италиански, испански, португалски, арабски, руски, унгарски, чешки, словашки.
В дневника Фаустина споделя:„ На седемгодишна възраст почувствах решетелния повик на Бог и чух за пръв път в сърцето си неговия глас."
На 18 години тя настоява пред родителите си да ѝ позволят да влезе в манастир, но те категорично отказват. Един ден, по време на бал, на който тя отива с една от сестрите си, Исус ѝ се явява с изтерзан вид, покрит с рани, разголен. Той ѝ отправя следния упрек:„ До кога ще трябва да те понасям и до кога ти ще ме разочароваш?" Миг след това Фаустина напуска бала и отива в катедралата „Св. Станислас Костка". Късно е и катедралата е празна. Фаустина се простира на земята и умолява Бога да ѝ каже какво трябва да направи. Изведнъж чува следните думи: „Тръгни веднага за Варшава и там ще влезеш в манастир." Фаустина се прибира и се приготвя да напусне бащиния дом. Споделя със сестра си какво ѝ се е случило и я помолва да каже сбогом на родителите ѝ, после, с една единствена рокля и без никакви вещи пристига във Варшава. Слизайки от влака, я обхваща страх. Какво да прави сега? Към кого да се обърне за помощ като не познава никого? Решава да се помоли на Богородица с думите:„ Света майко, води ме, упътвай ме!"
В този момент чува в сърцето си, че трябва да напусне града и да отиде в едно близко село, където да прекара нощта на сигурно място, което Фаустина прави. На следващия ден тя се връща във ВършаваВаршава и влиза в първата срещната църква, където се моли, за да узнае Божията воля. Службите се следват, по време на една от тях тя чува думите:„ Отиди при този свещеник и му кажи всичко, той ще ти каже какво да направиш!" Свещеникът първо е изненадан, но ѝ казва да не се притеснява, Бог ще нареди нещата според волята си. Той я настанява в дома на една набожна жена, която я приема сърдечно. Фаустина почва да търси манастир, но никъде не я приемат. Най-сетне една врата се отваря и наставницата изслушва девойката, после ѝ казва:„Отиди при Господаря на дома да попиташ дали те приема!" Фаустина се отправя към параклиса и се обръща към Исус с думите:„ Господарю на този дам, приемаш ли ме?" Веднага получава отговор:„ Приемам те, ти си в сърцето ми"(Дневник,14).
== Иконата на Божието Милосърдие ==
На [[ 22 февруари]] [[1931]] год.]] Исус се явява на Фаустина, облечен в бяла одежда и ѝ заповядва:„ Нарисувай икона според това, което виждаш, с надпис „Исусе, уповавам се на Тебе“. Желая тази икона да бъде почитана, първо във вашия параклис, а после по целия свят. Обещавам, че душата, която почита тази икона, няма да се погуби. Обещавам също победа над враговете ѝ още тук на земята и особено в часа на смъртта. Лично аз ще я браня като собствената си слава“( Дневник,47). Фаустина споделя това с изповедника си, който ѝ казва, че това видение засяга само нея. Той я съветва да нарисува иконата в собствената си душа.Но излизайки от изповедалнята, Фаустина чува следните думи:„ Образът ми е в душата ти. Желая да се установи ден на Милосърдието. Искам иконата, която ти ще нарисуваш с четка, да бъде тържествено благословена в първата неделя след [[Великден]], тази неделя трябва да стане празник на Божието Милосърдие. Желая свещениците да проповядват моето велико милосърдие към грешните души. Нека нито един грешник не се страхува да се доближи до Мен“( Дневник,50).Исус настоява пред Фаустина:„Нито една душа няма да бъде оправдана(разб. в смъртния час), ако не се уповава на моето милосърдие, ето защо първата неделя след Великден трябва да бъде празникът на Божието Милосърдие и свещениците трябва да говорят в този ден за моето велико Милосърдие. Кажи на изповедника си, че тази икона трябва да бъде изложена в църквата, а не в параклиса на вашия манастир. Чрез тази икона ще раздам много милости на душите, затова всяка душа трябва да има достъп до нея“(Дневник, 570).
Иконата на Божието Милосърдие изобразява Исус, облечен в бяла туника, едната му ръка е вдигната за благословия, а другата докосва гърдите на мястото, където го е проболо копието. От това място излизат два лъча, единият червен, другият блед. На въпроса какво означават тези лъчи, Исус отговаря:„ Тези лъчи означават Кръвта и Водата- бледият лъч изобразява водата, която оправдава душите; червеният лъч означава кръвта, която е животът на душите... Тези два лъча бликнаха от недрата на моето милосърдие в момента, в който, агонизиращ на кръста, сърцето ми бе прободено с копието. Тези лъчи предпазват душите от гнева на Отца. Блажен този, който живее в сянката им, защото справедливата ръка на Бог-Отец няма да го достигне“(Дневник, 299).
Тъй като Фаустина се счита неспособна да нарисува тази икона, манастирът наема художник за тази цел. Днес съществуват няколко икони на Божието милосърдие, като най-известната е на Hyla.
== Броеницата на Божието Милосърдие ==
Hа [[13.09.1935год. септември]] [[1935]] год. Фаустина има ужасяващо видение за Ангела на Божия гняв, който разрушава някои места от планетата. Тя почва да моли ангела да престане да наказва хората, но нейната молитва не успява да укроти Божия гняв. В този момент ѝ идват следните думи:„ Предвечни Отче, поднасям Ти Тялото и Кръвта, Душата и Божеството на Твоя възлюбен син, Нашият Господ Исус Христос, за опрощение на нашите грехове и греховете на целия свят. Заради Неговите мъчителни страдания, смили се над нас и над целия свят“(Дневник, 475). <br />
На следващия ден, влизайки в параклиса, тя чува:„ Всеки път, когато влезеш тук, рецитирай първо молитвата, на която те научих вчера. Тази молитва служи за укротяване на моя гняв, ти ще я казваш девет дни поред, с помощта на броеница..."<br />
БРОЕНИЦА НА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ<br />
== Посещение на Ада ==
Бог позволява на Фаустина да посети ада, за да предупреди тези, които все още се съмняват в неговото съществуване. Това става през месец [[Октомври]] [[1936 год.]] год. Фаустина описва преживяванията си така: „ Днес бях в бездните на ада, придружена от един ангел. Това е място на големи мъчения и неговите размери са ужасно големи. Видове наказания, които видях: първото от тях е загубата на Бог; второто- постоянни угризения; третото- мъките ще са вечни; четвъртото наказание- това е огънят, който прониква в душата, без да я унищожи, защото този огън е чисто духовен, запален от Божия гняв; петото наказание- това е вечният мрак, една ужасна задушаваща смрад и въпреки мрака, демоните и погубените души се виждат и виждат греховете на всеки един, както и собствения си грях; шестото наказание- това е вечната компания на Сатана; седмото - едно ужасно отчаяние, омраза към Бога, проклятия, богохулства. Това са мъки, които всички души страдат заедно, но това не ги изчерпва. Има мъчения, които се отнасят само за някои от тях, това са тези на сетивата. Всяка душа е измъчвана по неописуем начин според това, в което се изразяват греховете ѝ. Съществуват ужасни килии, бездни на мъчения, където всяко от тях се различава от другите; бих умряла при вида на тези ужасни страдания, ако Бог не ми бе дал сили да понеса това. Нека всеки грешник знае: ще бъде вечно измъчван чрез сетивата, с които е грешил. Пиша това по заповед на Бог,така че нито една душа да не може да се извини, настоявайки че не съществува ад или че никой не го е виждал и не знае как изглежда.<br />
Аз, сестра Фаустина, по Божия воля, бях в бездната на ада, за да говоря на душите и да свидетелствам, че той съществува(Дневник,741).
|
