Хелмут фон Молтке Старши: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 5x интервали, 3x год.→г. (ползвайки Advisor.js)
м м
Ред 25:
'''Хелмут Карл Бернард фон Молтке''' наричан още '''Молтке Старши''' ({{lang-de|Helmuth Karl Bernhard von Moltke}}; [[26 октомври]] [[1800]] - [[24 април]] [[1891]]) е [[Прусия|пруски]] [[граф]] (1870), [[фелдмаршал]] (16 юни 1871), [[руски]] фелдмаршал (1872), военен теоретик, носител на ордена „[[Голям кръст на Железния кръст]]“.
 
Военното си образование придобива в кадетския корпус в [[Копенхаген]], [[Дания]]. По-късно достига до длъжностадлъжността началник на [[Генерален щаб|генералния щаб]] на [[Прусия|пруската]] [[армия]]. За 30 г. той е познат като една от великите фигури на втората половина на [[19 век]] и създател на нов, по-модерен метод за маневриране на армии на бойното поле. Той е също е сред основните военачалници по време на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. Често е наричан „Молтке Старши“, за да се разграничава от неговия племенник [[Хелмут фон Молтке|Хелмут Йохан Лудвиг фон Молтке]], командвал Германската армия в началото на [[Първата световна война]].
 
В продължение на 30 г. като началник на Генералния щаб на Пруската армия Хелмут фон Молтке осъществява обединението на [[Германски съюз|германските държави]] и превръща [[Германия]] във водеща сила в Европа и света. Негова е заслугата за модерната [[щаб]]на система, за усъвършенстването на бързата [[мобилизация]] чрез [[железопътен транспорт|железопътния транспорт]], за по-доброто командване и контрол на военните операции чрез организацията на военните части и използването на [[телеграф]]а.
Ред 33:
Роден в [[Пархим]], [[Мекленбург]], в семейството на обеднял дребен пруски [[аристократ]] на [[26 октомври]] [[1800]] г., Молтке започва военното си обучение в близката Кралска кадетска академия в [[Копенхаген]]. След завършването и служи за кратко в датски [[Пехота|пехотен полк]], но след посещение в [[Берлин]] през [[1821]] г. решава, че перспективите му за напредък в пруската армия са по-добри. Благодарение на родното си място и пруския произход на баща си той получава назначение като [[лейтенант]] в 8-ми пехотен полк.
 
Прави добро впечатление, става известен с отличните си познания по военната доктрина и тактика. Като продължава да среща финансови затруднения и за да добави още малко пари към невисоката си заплата на военен офицер, започва да пише статии и да превежда вече публикувани съчинения. Само за 1,5 г. в началото на [[1830-те]] г. завършва превода на [[немски език]] на 9-те товатома мана “Упадъкът и падането на Римската империя” на [[Едуард Гибън]]. По-късно Молтке отбелязва, че издателят така и не му платил изцяло превода, но знанията, получени в хода на работата, напълно си заслужавали труда.
 
=== Военен съветник в Османската империя ===
Ред 51:
Използването на железниците за бързо придвижване на войските за съсредоточаване на силите и изненадване на врага води началото си от [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]]. Молтке изучава написаното за нея и изпраща наблюдатели в [[САЩ]] да я проучват. Те му осигуряват информация не само за използването на железниците, но и за приложението на [[телеграф]]а в командването на пръснати на широк фронт сили за бързо предаване на заповедите по време на бой. Макар, че нито придвижването с влакове, нито използването на телеграфа за военни цели са измислени от Молке, той усъвършенства приложението им като го превръща в истинска наука, организирайки транспортни и свързочни части, контролиращи и координиращи използването на тези ресурси.
 
През [[1864]] г. новата организация за мобилност, създадена от Молтке, макар и още едва въведена, доказва ефективността си, когато Прусия напада и разгромява [[Дания]], в рамките на няколко седмици. Използвайки поуките от тази кратка война, Молтке продължава да усъвършенства армията и напада [[Австрия]] през [[1866]] г. В първото сражение при Лангенсалца на [[27 юни|27]]-[[29 юни|29]] юни с.г. той управлява армията си, като по телеграфа изпраща на командирите заповеди да обкръжат и унищожат [[Кралство Хановер|Хановерската армия]], наброяваща над 200 000 души. На [[3 юли]] не успява да обкръжи изцяло австрийската войска при [[Кьонигграц]], но отстъпващите австрийци дават 45 000 жертви срещу 10 000 пруски. Само 7 седмици след началото на войната Австрия се предава и Прусия застава начело на така наречената [[Германски съюз|Северна германска конфедерация]].
 
След като Прусия вече контролира Германия, съседна [[Франция]] с право започва да се чувства застрашена. След като поредица дипломатически ходове не успяват да запазят мира, Молтке бързо събира половин-милионна армия и напада Франция. Преди французите да успеят да извършат [[мобилизация]], пруската армия обкръжава и разгромява френската при [[Седан]] на [[1 септември]] и [[Мец]] на [[27 октомври]] [[1870]] г., вземайки 25 хил. [[плен]]ници. После обсажда [[Париж]] и принуждава [[французи]]те да [[Капитулация|капитулират]].