Григорий Распутин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.126.30.242 (б.), към версия на NBUPolSci PBulanov |
|||
Ред 21:
Влиянието на Распутин идва в резултат на болестта на престолонаследника Алексей, който страда от [[хемофилия]], която води до постоянни кръвоизливи (хеморагии). След като лекарите не успяват да помогнат на принца, приятелка на царицата разказва за свещеника. Распутин се моли за престолонаследника и става чудо - успява да помогне на [[Велик княз|великия княз]] Алексей. При всяка криза в здравето на престолонаследника монахът спечелва все по-голямо влияние в руския двор. Достига се дори до положение, когато срещите на царското семейство зависят от самия него. Царица Александра дори смята, че Бог говори с нея чрез Распутин. Аристокрацията в [[Санкт Петербург]] обаче не одобрява влиянието му. Това донякъде се обуславя от обтегнатите й взаимоотношения с Руската православна църква. Предвоенната обстановка още повече обтяга отношенията. Носят се слухове, че царицата е шпионин на Германия. Когато цар Николай II заминава за фронта, влиянието на Распутин над царица Александра става всеобхватно. Той става неин довереник и съветник. Пресата започва все повече да отправя критики срещу силното влияние на Распутин. Той заминава за родното си Покровско, когато получава новина за обвинения срещу него.
На 16 декември 1916 г. Распутин отива в "Моника Палас", където враговете му го отравят с [[цианкалий]], Когато видели, че отровата не му подействала, убийците стреляли неколкратно в него, той паднал, но пак се надигнал и се опитал да избяга, след което бил хванат,и отново разстрелян този път и в главата, вързан и привидно умрял от раните си, го закарали до река [[Нева]], в чиито ледени води било хвърлено тялото му. След като бил изваден вкочаненият му труп, е установено, че е умрял от удавяне.
Оспорва се дали Распутин е помогнал за загубата на доверие в царското управление, оглавяващ го до падането на Романовата династия през [[1917]] г.
| |||