Анатема: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 4:
По време на [[Източно-западна схизма|Великата схизма]] и двете църкви - [[Римска курия|Римската курия]] и [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] се поставят взаимно под анатема. [[Католицизъм|Католицизмът]] допуска папата да отправя еднолично анатема. <ref>{{cite book |last= Туртуриков |first= Георги |authorlink= Георги Туртуриков |title= Кратък терминологичен речник по история |year= 2003, първо издание |publisher= Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3 }}</ref>
В Източно Православната Църква дори архиерей няма право да произнася самоволно анатема към някого, камоли обикновен редови християнин. Анатемата е формално заявяване на Църквата, че този и този човек или общество от човеци са престанали да бъдат християни, изгубили са Божията благодат и дара на Св. Дух и СЪЗНАТЕЛНО И САМОВОЛНО са напуснали Църквата, като са покорили свободно собствената си воля на княза на тоя свят - дявола, като с това са се отделили от обществото на православно вярващите и са се посветили на дявола. От огромно значение е да се разбере, че не Църквата е тази, която отделя човек от Бога чрез някакъв официален акт, нито йерарсите поставят някого под анатема, нито Бог отлъчва някого от Себе Си. Човекът е този, който сам попада под анатема, самоотлъчва се от Божията благодат и дара на Св. Дух, даван при св. тайнство Кръщение, и се отдалечава от Бога.▼
== Източници ==
<references />
[[Категория:Християнски деноминации]]
▲В Източно Православната Църква дори архиерей няма право да произнася самоволно анатема към някого, камоли обикновен редови християнин. Анатемата е формално заявяване на Църквата, че този и този човек или общество от човеци са престанали да бъдат християни, изгубили са Божията благодат и дара на Св. Дух и СЪЗНАТЕЛНО И САМОВОЛНО са напуснали Църквата, като са покорили свободно собствената си воля на княза на тоя свят - дявола, като с това са се отделили от обществото на православно вярващите и са се посветили на дявола. От огромно значение е да се разбере, че не Църквата е тази, която отделя човек от Бога чрез някакъв официален акт, нито йерарсите поставят някого под анатема, нито Бог отлъчва някого от Себе Си. Човекът е този, който сам попада под анатема, самоотлъчва се от Божията благодат и дара на Св. Дух, даван при св. тайнство Кръщение, и се отдалечава от Бога.
▲/йеродякон Юстин Зографски, по извадки от сп. Таворска сетлина, бр.10/25 Фев. 2007, храм Преображение Господне - София/
| |||