Ботаника: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 128 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q441 (translate me)
м форматиране: 2x заглавие-стил, 2x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 3:
 
Произхода на термина е от [[гръцки език|гръцки]] "βοτάνη", означава паша, фураж, трева, което подчертава жизнено важната функция на растенията като храна за [[животни]]те.
 
== Област и приложение ==
 
Както при другите форми на живот, растенията могат да бъдат изучавани на най-различно ниво — [[молекула|молекулярно]], [[генетика|генетично]] и [[биохимия|биохимично]], разглеждайки [[органела|органелите]], [[клетка|клетките]], [[тъкан]]ите, [[орган]]ите или биологичното разнообразие на цели растения. На най-високото ниво, растенията се разглеждат в [[популация|популации]], [[съобщество|съобщества]], [[екосистема|екосистеми]]. На всяко стъпало в тази йерархия, ботаниците се интересуват от класификацията ([[таксономия]]), структурата ([[анатомия]]) и функцията ([[физиология]]) на растенията.
 
В миналото ботаниците изучавали всички организми, които не били смятани за животни. Това включвало
[[гъби]] (сега изучавани в [[микология]]та), [[бактерия|бактерии]] и [[вирус]]и ([[микробиология]]). Гъбите сега се разглеждат като отделно царство Гъби (''Mycota''), но някои биолози все още предпочитат да ги отнасят към царство Растения (''Plantae'').
 
Ред 16:
 
===Ранна ботаника===
Историята на ботаниката води началото си още от античността, с опити за класификация на растенията. Такива записи за достигнали до нас от няколко древни култури. Примери могат да се открият в древноиндийски свещени книги , антични зоростртичнизороастрични писания, както и в записи от древен Китай.
 
Елинистичния сватсвят създава редица теорбитворби посветени на ботаниката като ''Historia Plantarum'' (История на растенията) и ''De Materia Medica'' (Медицински субстанции).
 
Творби посветени на ботаниката се срещат и в средновековната мюсюлманска култура в това число [[Ибн Вахшия]] (''Набатианско земеделие''), [[Абу Ханифа Динавари]] (828-896) ''Книга за растенията'' и [[Ибн Басал]] ''Класификация на почвите''.
Ред 26:
Немският лекар [[Леонхарт Фукс]] (1501–1566) е един от тримата бащи на модерната ботаника наред с [[Ото Брунфелс]] (1489–1534) и [[Йероним Бок]] (1498–1554).<ref>[http://www.museumwales.ac.uk/en/852/?article_id=131 Early herbals – The German fathers of botany]</ref>
 
[[Валерий Кордус]] (1515–1554) създава през 1546 епохален труд [[фармакопея]]та ''Dispensatorium''.<ref>[http://www.bookrags.com/research/valerius-cordus-scit-0312/ Valerius Cordus | Science and Its Times: 1450-1699 Summary]</ref> През 16-ти век италианеца [[Улисе Алдрованди]] прилага научен подход за изучаанеизучаване на растенията. През 1665 с помощта на ранния микроскоп [[Роберт Кук]] открива [[клетка|клетките]] в [[карк]]а, а малко по-късно и в живи растения. Германците [[Якоб Теодор Клайн]] и [[Леонхарт Фукс]], швейцарецът [[Конрат фон Геснет]] и британецът [[Никълъс Кълпепър]] публикуват своите трудове върху медицинските приложения на билките.
 
През 18 век класификационната система на растенията е изкуствена и обслужва единствено нуждите за идентифицирането им. В нея растенията са групирани по таксони в зависимост от малко на брой, лесно различими белези. Последствията от това е една систематика, която в голямата си част не отразява естествената филогенетична връзка между растенията. С пристигането в Европа на огромен брой новооткрити растения от различните части на света към колониалните империи, много на брой растения стават обект на изследване, което налага и преосмисляне на класификационната им система.
 
През 1754 [[Карл Линей]] поделя растителното царство на 25 класа. Един от тях ''Cryptogamia'', включва всички растения с прикрити репродуктивни части мъхове, папрати, водорасли и гъби.<ref name="Hoek, Mann and Jahns 95">Hoek, C. van den, Mann, D.G. and Jahns, H.M. 2005. ''[http://books.google.co.uk/books?id=xuUoiFesSHMC&printsec=frontcover Algae: An Introduction to Phycology]''. Cambridge University Press, Cambridge. ISBN :0 521 30419 9</ref>
 
С нарастващото познание за анатомията, морфологията и жизнения цикъл води осъзнаването, че съществуват повече естествени връзки между растенията от половата система използвана от Линей. [[Адансон]] (1763), [[Антони де Юсей]] (1789) и [[Кандол]] (1819) предлагат различни алтернативни, естествени систематики, които са добре приети повсеместно. Идеята за [[естествен отбор]] като движещ механизъм на [[еволюция]]та води до изучаването на еволюционните връзки филогенетичноатафилогенетичната класификация на растенията.
 
Сериозен тласък на ботаниката дава първата “модерна” клига на, [[Матиас Шлайден]] ''Grundzuge der Wissenschaftlichen'' (Основен куср на познанието), издадена в Англия през 1849 под името ''Principles of Scientific Botany'' (Принципи на научната ботаника).<ref>{{Harvnb|Morton|1981|p=377}}</ref>
Ред 41:
През 1998 е публикувана филогенията на цветните растения основана на анализа на [[ДНК]] секвенции на повечето семейства на покритосеменните. в резултат на това мащабно изследване получиха отговор важни въпроси като кое семейство е най-ранния представител в генеалогията на покритосеменните. Знаейки филогенетичната връзка между растенията учените могат по-лесно да проследят процеса на еволюция при растенията като разгадаят неговите най-интимни тайни.
 
== Клонове на ботаниката ==
* [[Анатомия на растенията]] - наука, изучаваща вътрешното устройство на растенията;
* [[Бриология]] - изучава [[мъх]]ове, [[чернодробни мъхове]] и [[папрат]]и
Ред 77:
*[[Лутър Бурбанк]] (1849–1926), американски ботаник и пионер в агрономството.
*[[Л.Дж.Ф. Бръмбъл]] (1904–1965), английски ботаник редактор на списание Nature.
* [[Джордж Ледярд Стебинс, мадшимладши]] (1906–2000), водещ в областта на еволюционната биология на 20 век.
*[[Изабела Абът]] (1919–2010), водещ световен учен в сферата на хавайските морски треви; открила над 200 вида.
 
Ред 85:
{{Биология (клонове)}}
 
[[Категория:Ботаника|! ]]
 
{{Link FA|lmo}}