Разлика между версии на „Владимир Гоев“

кутия - починал
(кутия - починал)
{{Биография инфо
| име = Владимир Гоев
| портрет = dot.png
| описание = български художник
| роден-дата = [[28{{Дата март]]на [[раждане|1925]] |3|28|1}}
| роден-място = [[Бургас]], [[България]]
| починал-дата = {{Дата на смърт и години|2013|5|31|1925|3|28|1}}
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Владимир Иванов Гоев''' ([[28 март]] [[1925]] — [[31 май]] [[2013]]) е български [[художник]] — живописец и [[заслужил художник]] от 1975 година.
 
Гоев е роден в Бургас, в семейство на преселници от село [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Костурско]].<ref name="duma">[http://www.duma.bg/2005/0405/080405/kultura/cul-4.html Владимир Гоев: „Пейзажът има душа, ако художникът е с душа“], интервю във в-к „Дума“, 8 април 2005</ref> От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор [[Петко Задгорски]]. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.<ref name="sofiaculture">[http://www.sofiaculture.bg/arhiv/news/duzunov1.html Биографични и творчески данни за Владимир Гоев], сайт на Дирекция „Култура и образование“ към Столична община</ref>
 
През 1952 година Гоев завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]] в класа на професор [[Илия Петров]].<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980</ref> Междувременно взима учи и при професор [[Дечко Узунов]].<ref name="sofiaculture" /> По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
 
Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: [[пейзаж]], [[маринизъм|морски пейзаж]], [[портрет]], [[натюрморт]]. Рисува портрети на [[Васил Левски]] (1966), [[Ленин]] (1967), [[Георги Димитров]] (1969), [[Иван Башев]] (1972), [[Николай Райнов]], [[Никола Вапцаров]]. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.<ref name="eiib" /><ref>[http://www.duma.bg/2005/0305/290305/kultura/cul-4.html „И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“], Дочка Кисьова-Гогова, в-к „Дума“, 29 март 2005</ref>