Разлика между версии на „Априлци (област Пазарджик)“

редакция без резюме
 
== История ==
Дълга е историята на село Априлци. Още в древни времена, землището на селището е обитавано от траките. Множеството открития при правените разкопки са доказателство за това. Наред ссъс съществуването на много тракийски могили край селото са намерени редица предмети свидетелстващи за тракийско разпространение, сред които: Бронзова монета на тракийския владетел Амадок I.
Относно въпроса, кога е създадено селото, няма единно мнение. Знае се, че първоначално то е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV - XVIвекXVI век. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе, датира от 1576г., когато в един османски регистър пише, че в селото имало двама турци, едри овцевъди. Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Най-вероятно в още преди идването на османците, е съществувало село с името Бодерово, което е изчезнало. Около военния пункт при калето Сакарджа, което кале е преценено от турците като добро военно-стратегическо място, се образува днешното село. Постепенно се заселват край него османци, сред които са посочените двама едри овцевъди. Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625г. в селото вече има християнски семейства. От публикувани османски извори е очевидно, че през целия период на Османското владичество, Априлци се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870г. известния възрожденски учител от Татар Пазарджик - Стефан Захариев, в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава, за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се изселват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война, райони. Започва един нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Още от самото начало в селото се разпространяват и двата клона на християнството - православието и протестанството. Влиянието на евангелизма в селото, води началото си още от 1889г. когато се създава първото евангелско общество. През 1909г. се създава и евангелска църква. Постепенно около църквата се създава общество на вярващи, което в годините достига до 200 души. Тя се изявява като една от най-големите в страната. Евангелските служби се посещавали от цели семейства.
Православната църква пък е построена през 1903г. Носи името "Св.Димитър". Първия свещеник е хаджи Иван Поплазаров. През годините свещеници са били: Цветан Дмамбазов, Васил Караджов и др. Постепенно към църквата се сформира и женски хор.
През 1908г. е създадено и читалище "Съзнание", в основата на неговото образуване стои фигурата на протестанта Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1931г.
Всяка трета събота от месец септември, в селото се провежда събор.
 
== ДругиНаселение ==
 
По данни от последното преброяване на населението към 2011 г., в Априлци живеят 526 души.
В последните няколко години в селото преобладава ромското население, от българите са останали предимно пенсионери.
Въпреки това хората живеят в мир и разбирателство. Почти цялото население на Априлци са християни, като ясно се оформят два клона - православни и силно вярващи протестанти и евангелисти, които формират една от най-големите евангелски църковни групи в Южна България. В селото има три църкви - православна, протестантска и петдесятна, читалище, здравна служба, няколко магазина и едно кафене. Има и училище, но от няколко години то не функционира. Край Априлци има множество обработваеми земи, където се произвеждат плодове и зеленчуци. В покрайнините на селото са открити златни ракли и накити, а върху сегашните къщи някога е имало турски гробища. На север от Априлци има руини от старо турско селище, а в коритото на местната река - Черешка са намерени сребърни прибори и съдове
Основният поминък на населението е земеделието, всяка къща в селото има голям двор, където се отглеждат домашни животни, бобови, житни култури и зеленчуци. Климатът на селото е мек и предразполага за отглеждането на смокини, нарове, черници, лешници и др.
 
Анонимен потребител