Теодор Жерико: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Crazy kaio (беседа | приноси) м Превод от английската версия. |
Crazy kaio (беседа | приноси) Превод от английската версия. |
||
Ред 1:
{{Художник
| bgcolour = #
| име = Теодор Жерико
| картинка = Théodore Géricault by Alexandre Colin 1816.jpg
Ред 28:
=== Успехът ===
[[Image:Théodore Géricault - Riderless Racers at Rome - Walters 37189.jpg|left|thumb|200px|В тази картина Жерико показва състезание с коне без ездачи по време на пролетния каравал в Рим.]]
Първата му голяма творба е "[[Атакуващият хусар]]", изложена на Парижкия салин през 1812г. В нея се забелязва влиянието на стила на Рубенс и интереса към представянето на съвременни теми. Този младежки успех е последван от промяна в посоката - през следващите няколко години Жерико рисува серия малки картини на коне и кавалеристи. Той излага "Раненият кирасир" на Салона през 1814 - трудна творба, която не е толкова добре приета. Разочарован, художникът постъпва в армията и за изветсно време служи в гарнизона на Версай. През следващите две години той започва изучаване на конструкцията и композицията на човешката фигура, които свидетелстват за склонност към драматизъм.
Заедно с леля си предприема пътуване до Флоренция, Рим и Неапол (1816-17), подтикнат от желанието си да избяга от романтичното задръстване. По това време се заражда интересът му към [[Микеланджло]]. Рим вдъхновява подготовката на монументални платна - "Надпреварата на конете на Барбери" представлява епична композиция и абстрактна тема, която обещава да бъде "без паралел в своето време". Жерико не завършва картината и се завръща във Франция. През 1821 той рисува "[[
=== ''Потъването на „Медуза“'' ===
Жерико периодично се връща към военните теми от ранните си картини и серията военни [[литография|литографии]], която започва след завръщането си от Италия е смятана за един от ранните върхове в това изразно средство. Вероятно най-значимата му и определено най-амбициозна творба е "[[Потъването на „Медуза“]]" (1818 - 1819), която изобразява последиците от съвременното корабокрушение на френския кораб "Медуза", при което капитанът остава екипажа и пътниците да се удавят. Инцидентът се превръща в скандал и драматичната интерпретация на Жерико представя трагедията по монументален начин. Известността на картината идва от обвинението в корупция, но и драматизираната вековна тема за борбата между човека и природата. Тя със сигурност възбужда въображението на младия [[Йожен Дьолакроа]], който позира за една от умиращите фигури.
[[Image:Gericault Insane.jpg|thumb|right|150px|"[[Портрет на клептоман]]"]]
Класически изобразените фигури и структура на композицията са в контраст с необуздаността на темата и създават важен мост между неокласическия и романтичния стил. Картината смесва много влияния: "[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]" на [[Микеланджело]], грандиозния подход към съвременните събития на [[Антоан Жан Гро]], групирането на фигурите на [[Хенри Фусели]] и може би "Уотсън и акулата" (1778) на [[Джон Копли]].
Картината разпалва политическите страсти, първо когато е изложена в Парижкия салон през 1819 и след това през 1820, когато заедно с автора си заминава за Англия, където получава висока оценка. Докато е в Лондон Жерико се сблъсква с градската бедност и прави рисунки на нещата, които са го впечатлили. След това публикува литографии на основата на тези рисунки, които са лишени от всякаква сантименталност. В тях се усеща силното влияние на литографа и карикатурист [[Никола Тусен Шарле]].
=== Късни творби ===
След завръщането си във Франция през 1821, Жерико е вдъхновява да рисува серия от десет портрета на един луд пациент на своя приятел др. Етиен Жан Жорже, като всеки портрет представя различно нещастие. Запазени са само пет портрета от тази поредица, включително "[[Лудата жена]]". Картините се отличават с виртуозен стил, изразителен реализъм и с документирането на психическите проблеми на индивида, което става още по-трогателно като се има предвид лудостта в семейството на Жерико, както и собственото му психическо здраве. На Жерико се приписват и няколко забележителни натюрморта с отрязани глави и крайници.
Последните усилия на Жерико са насочени към подготвителни скици към няколко епични композиции, включително "Отваряне на портите на испанската инквизиция" и "Африкански търг за роби". Тези рисунки свидетелстват за голяма амбиция, но влошаващото се здраве на художника му попречва да ги завърши. Преждевременната му смърт не му позволява да нарисува и „Отстъплението на французите от Русия през 1812“.
=== Смърт ===
Отслабнал от инцидент при езда и хроничната [[туберкулоза|туберкулозна инфекция]], Жерико умира в Париж през 1824 след продължително боледуване. Бронзовата му статуя на гроба му в [[Пер Лашез]] е облегната с четка в ръка над [[барелеф]] на "Потъването на „Медуза“".
== Галерия ==
<gallery>
Image:GericaultHorseman.jpg|"[[Атакуващият
Image:Gericault_Theodore_1814_Verwundeter_Kuerassier_verlaesst_das_Schlachtfeld.jpg|
Image:Théodore_Géricault_-_Le_Radeau_de_la_Méduse.jpg|
Image:Jean Louis Théodore Géricault 001.jpg|
Image:Gericaultdeathmask.jpg|Смъртната маска на Жерико
Image:Perelachaise-Gericault-p1000405.jpg|Паметника на Антонин Етекс на гроба на Жерико
</gallery>
Line 55 ⟶ 70:
{{Романтизъм}}
{{СОРТКАТ:Жерико, Теодор}}
{{Превод от|en|Théodore Géricault|556461779}}
[[Категория:Френски художници]]
[[Категория:Романтизъм]]
| |||