Разлика между версии на „Обща външна политика и политика на сигурност“

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 24 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q672788.)
'''Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)''' е [[външна политика|външната политика]] на [[Европейския съюз]]. Взимането на решения по отношение на ОВППС изисква единодушието на държавите-членки на ЕС.Те действат заедно, защото по този начин действията им придобиват по-голяма тежест, отколкото когато представляват самостоятелно провеждани политики. Председател и представител на ОВППС е [[върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]], понастоящем [[Катрин Аштън]].<ref>{{cite web |url=http://iate.europa.eu/iatediff/FindTermsByLilId.do?lilId=843618&langId=bg |title=ОВППС - определение |author= |date= |work= |publisher=IATE.Europa.eu |accessdate=8 March 2012}}</ref>
 
Държавите-членки са обвързани с клауза за лоялност към ЕС. Те трябва:
- активно и безрезервно да подкрепят ОВППС;
- да се въздържат от всяко действие, което противоречи на интересите на Съюза или може да накърни неговата ефикасност в международните отношения;
- да работят заедно за развитието на взаимна политическа солидарност.
 
'''История'''
 
Основата на европейската външна политика се полага през 1969 г. с Доклада „Davignon-Bericht“, който представлява първата стъпка по пътя към Европейско политическо сътрудничество.
 
По-късно чрез Договора за Европейския съюз се разработва концепцията за ОВППС, която се променя и доразвива чрез договорите от Амстердам и Ница. С преименуването на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) в Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) в Договора от Маастрихт (1992 г.) се означава една уникална в света система за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по въпросите на Международната политика. ОВППС наред с Европейската общност (ЕО) може да се посочи като втори стълб на Европейския съюз.
 
Общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз (ОВППС) не е подплатена със законови инструменти (директиви, регламенти). Тя се характеризира със съвместни действия, общи позиции, становища и декларации, както и заключения на Европейския съвет и на Съвета.
Принципите и насоките на политиките на ЕС, включително на ОВППС, се определят от Европейския съвет.
 
'''Цели'''
 
Ролята на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз се налага в няколко аспекта:
- опазване на общите ценности, основните интереси, независимостта и целостта на Съюза в съответствие с принципите, залегнали в Устава на Обединените нации;
- опазване и укрепване на международния мир и сигурност;
- насърчаване на международното сътрудничество;
- развитие и укрепване на демокрацията;
- зачитане на правата на човека и на основните свободи
- засилване на способността на ЕС да действа извън пределите си за предотвратяване на конфликти и управление на кризи чрез развиване на граждански и военен капацитет.
Съюзът играе водеща роля на международната сцена в борбата срещу незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леко въоръжение.
 
'''Подготовка за „членство”'''
 
Поради специфичната природа на достиженията на правото на ЕС в тази глава не се изисква транспониране в националния правов ред на страните-кандидатки. Независимо от това, като държави-членки те трябва да се ангажират с предоставянето на активна и безусловна подкрепа за прилагане на общата външна политика и политиката за сигурност в духа на лоялността и взаимната солидарност.
Държавите-членки трябва да гарантират, че техните национални политики съответстват на общите позиции и защитават тези общи позиции на международните форуми.
 
'''Дипломация и партньорство'''
 
Централно място в общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз заема дипломацията. Нейната задача е да предотвратява възникването на конфликти между държавите-членки и да работи за международното разбирателство.
 
Европейският съюз е най-голямата икономическа сила в световен мащаб и една от най-големите в търговско и финансово отношение. В хода на неудържимата европейска интеграция значимостта му постоянно нараства поради необходимостта от колективно взимане на решения по въпроси, тясно свързани с външната политика на страните-членки. Във всеки един момент решенията трябва да отговарят на всеобщите взаимни интереси и да носят позитиви за всички.
 
Европейският съюз провежда редовни срещи на върха със САЩ, Япония, Канада, Русия, Индия и Китай, на които се взимат решения, свързани с въпросите относно образование, околна среда, сигурност и отбрана, престъпност и човешки права.
 
'''Мироопазващи мисии'''
 
Тъй като Съюзът играе мироопазваща роля, той финансира редица мисии и проекти с цел борба срещу тероризма, предотвратяване на кризи и спазване на закона. При нужда предоставя и хуманитарна помощ на пострадалите. Такива мисии са проведени :
 
През последното десетилетие Европейският съюз е започнал 23 цивилни мисии и военни операции на 3 континента. Ето и примери за неговата намеса:
- стабилизиране на мира след цунамито в Ачех през 2004г.;
- защита на бежанци в Чад;
- борба с пиратството във водите край Сомалия и Африканския рог през периода 2008-2010г.;
- разрешаването на конфликта между Русия и Грузия през м.август, 2008г.;
- стабилизиране на положението в Косово през м.декември, 2008г. след обявяването на независимостта му от Сърбия.
 
'''Средствата за намеса'''
 
Европейският съюз не разполага със собствена постоянна армия, а разчита на формираните за конкретни случаи от страните-членки военни части за:
- съвместни операции по разоръжаване;
- хуманитарни и евакуационни мисии;
- мисии за военни съвети и помощ;
- мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
- мисии на военни сили за управление на кризи (включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти).
 
Всички тези мисии могат да се подпомагат и от трети страни в случай, че конфликтът е на тяхна територия или засяга националните им интереси.
 
'''Процес по взимане на решения във връзка с външната политика на ЕС'''
 
Окончателните решения в Европейския съюз се вземат от Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Съюза. Съветът заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката. Решенията трябва да се вземат единодушно.
 
В стремежа да се преодолеят ограниченията, произтичащи от това правило, като мярка за по-голяма гъвкавост, с Договора от Амстердам (2007г.) се въвежда инструментът на конструктивното въздържане. Ако някоя от държавите-членки се въздържи от гласуване, тя не е задължена да изпълни това решение, но го приема като обвързващо за Общността.
Решението за разполагане на военни части се взима от Съвета на министрите на съответната страна в рамките на Съвета на Европейския съюз.
 
'''Изпълнение'''
 
За изпълнението е отговорно Председателството. То се подпомага от Генералния секретар на Съвета, който изпълнява функцията на Върховен представител на Европейския съюз по ОВППС — позиция, създадена от Европейския съвет през декември 1999 г.
 
Ролята на върховния представител – понастоящем Катрин Аштън, е да внесе повече последователност във външната политика на ЕС. В съответствие с това тя председателства месечните заседания на Съвета по външни въпроси, в който участват министрите на външните работи на 27-те страни членки. Върховният представител присъства на Европейския съвет и докладва по външнополитическите въпроси.
 
В подкрепа на дейността на Върховния представител по изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки се предвижда създаването на нова Европейска служба за външна дейност, съставена от служители на Комисията, Съвета и държавите-членки.
 
'''Финансиране'''
 
Както оперативните, така и административните разходи се осигуряват от бюджета на Европейските общности.
 
'''Санкции'''
 
Европейския съюз често налага санкции (ограничителни мерки) или самостоятелно, или в изпълнение на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН).
За да оказва влияние върху политики, нарушаващи международното право или човешките права, както и върху политики, неспазващи върховенството на закона или демократичните принципи, Европейският съюз е предвидил дипломатически или икономически санкции.
 
Ограничителните мерки, налагани от ЕС, могат да бъдат насочени към правителства на трети страни или към недържавни образувания и физически лица (като терористични групировки и терористи). Те могат да включват:
- оръжейно ембарго,
- други конкретни или общи търговски ограничения (забрани за внос и износ),
- финансови ограничения,
- ограничения за достъп (визи или забрани за пътуване) или други подходящи мерки.
 
<ref>{{cite web |url=http://iate.europa.eu/iatediff/FindTermsByLilId.do?lilId=843618&langId=bg |title=ОВППС - определение |author= |date= |work= |publisher=IATE.Europa.eu |accessdate=8 March 2012}}</ref>
 
{{reflist}}
4

редакции