Теодор Жерико: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Crazy kaio (беседа | приноси) Превод от английската версия. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
| описание = "Теодор Жерико" (1816) от Александър-Мари Колин
| наставка =
| роден-дата =
| роден-място = {{flagicon|France}} [[Руан]], [[Франция]]
| починал-дата =
| починал-място = {{flagicon|France}} [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{flagicon|France}} [[Население на Франция|французин]]
| стил = [[Романтизъм]]
| учител = [[Карл Верне]], [[Пиер-Нарцис Гуерин|Пиер Гуерин]], [[Клод Верне]], [[Пиер Герен]]
| направление = [[живопис]], [[литография]]
| творби = ''[[Потъването на „Медуза“]]''
Ред 21:
}}
'''Жан Луи Андре Теодор Жерико''' ({{
==
===
Теодор Жерико е роден на [[26 септември]] [[1791]] в град [[Руан]]. Там той изучава традиционното английско изкуство при [[Карл Верне]] и класическите композиционни фигури при [[Пиер-Нарцис Гуерин]]. За кратко време е ученик на [[Клод Верне]] и [[Пиер Герен]]. Те в началото го упрекват, че не приема принципите на школата на [[Жак-Луи Давид|Давид]], но по-късно приемат рационалистичният му подход.<ref>Eitner,
===
[[Image:Théodore Géricault - Riderless Racers at Rome - Walters 37189.jpg|
|url= http://art.thewalters.org/detail/7699
|title= Конни ездачи в Рим}}</ref>]]
Първата му голяма творба е "[[Атакуващият хусар]]", изложена на Парижкия салин през 1812г. В нея се забелязва влиянието на стила на Рубенс и интереса към представянето на съвременни теми. Този младежки успех е последван от промяна в посоката - през следващите няколко години Жерико рисува серия малки картини на коне и кавалеристи.<ref name="Eitner, стр. 2, 1987">Eitner, стр. 2</ref> Той излага "Раненият кирасир" на Салона през 1814 - трудна творба, която не е толкова добре приета.<ref name="Eitner, стр. 2, 1987"/> Разочарован, художникът постъпва в армията и за изветсно време служи в гарнизона на Версай.<ref name=nie/> През следващите две години той започва изучаване на конструкцията и композицията на човешката фигура, които свидетелстват за склонност към драматизъм.<ref>Eitner, стр. 3</ref>▼
Заедно с леля<ref>Люти, Ханс: ''Темперамента на Жерико'', ''Теодор Жерико'', стр. 7. Саландер-О'Райли, 1987 г.</ref> си предприема пътуване до Флоренция, Рим и Неапол (1816-17), подтикнат от желанието си да избяга от романтичното задръстване. По това време се заражда интересът му към [[Микеланджло]]. Рим вдъхновява подготовката на монументални платна - "Надпреварата на конете на Барбери" представлява епична композиция и абстрактна тема, която обещава да бъде "без паралел в своето време".<ref>Eitner, стр. 3-4</ref> Жерико не завършва картината и се завръща във Франция. През 1821 той рисува "[[Надбягване в Ипсъм]]".▼
▲Първата му голяма творба е "[[Атакуващият хусар]]", изложена на Парижкия салин през 1812г. В нея се забелязва влиянието на стила на Рубенс и интереса към представянето на съвременни теми. Този младежки успех е последван от промяна в посоката - през следващите няколко години Жерико рисува серия малки картини на коне и кавалеристи. Той излага "Раненият кирасир" на Салона през 1814 - трудна творба, която не е толкова добре приета. Разочарован, художникът постъпва в армията и за изветсно време служи в гарнизона на Версай. През следващите две години той започва изучаване на конструкцията и композицията на човешката фигура, които свидетелстват за склонност към драматизъм.
▲Заедно с леля си предприема пътуване до Флоренция, Рим и Неапол (1816-17), подтикнат от желанието си да избяга от романтичното задръстване. По това време се заражда интересът му към [[Микеланджло]]. Рим вдъхновява подготовката на монументални платна - "Надпреварата на конете на Барбери" представлява епична композиция и абстрактна тема, която обещава да бъде "без паралел в своето време". Жерико не завършва картината и се завръща във Франция. През 1821 той рисува "[[Надбягване в Ипсъм]]".
Жерико периодично се връща към военните теми от ранните си картини и серията военни [[литография|литографии]], която започва след завръщането си от Италия е смятана за един от ранните върхове в това изразно средство. Вероятно най-значимата му и определено най-амбициозна творба е "[[Потъването на „Медуза“]]" (1818 - 1819), която изобразява последиците от съвременното корабокрушение на френския кораб "Медуза", при което капитанът остава екипажа и пътниците да се удавят.<ref>[[Потъването на „Медуза“]]</ref> Инцидентът се превръща в скандал и драматичната интерпретация на Жерико представя трагедията по монументален начин. Известността на картината идва от обвинението в корупция, но и драматизираната вековна тема за борбата между човека и природата.<ref>Eitner, стр. 4</ref> Тя със сигурност възбужда въображението на младия [[Йожен Дьолакроа]], който позира за една от умиращите фигури.▼
▲=== ''Потъването на „Медуза“'' ===
Класически изобразените фигури и структура на композицията са в контраст с необуздаността на темата и създават важен мост между неокласическия и романтичния стил. Картината смесва много влияния: "[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]" на [[Микеланджело]], грандиозния подход към съвременните събития на [[Антоан Жан Гро]], групирането на фигурите на [[Хенри Фусели]] и може би "Уотсън и акулата" (1778) на [[Джон Копли]].<ref>Riding, стр. 77</ref>▼
▲Жерико периодично се връща към военните теми от ранните си картини и серията военни [[литография|литографии]], която започва след завръщането си от Италия е смятана за един от ранните върхове в това изразно средство. Вероятно най-значимата му и определено най-амбициозна творба е "[[Потъването на „Медуза“]]" (1818 - 1819), която изобразява последиците от съвременното корабокрушение на френския кораб "Медуза", при което капитанът остава екипажа и пътниците да се удавят. Инцидентът се превръща в скандал и драматичната интерпретация на Жерико представя трагедията по монументален начин. Известността на картината идва от обвинението в корупция, но и драматизираната вековна тема за борбата между човека и природата. Тя със сигурност възбужда въображението на младия [[Йожен Дьолакроа]], който позира за една от умиращите фигури.
Картината разпалва политическите страсти, първо когато е изложена в Парижкия салон през 1819 и след това през 1820, когато заедно с автора си заминава за Англия, където получава висока оценка. Докато е в Лондон Жерико се сблъсква с градската бедност и прави рисунки на нещата, които са го впечатлили. След това публикува литографии на основата на тези рисунки, които са лишени от всякаква сантименталност.<ref>Eitner, стр. 5</ref> В тях се усеща силното влияние на литографа и карикатурист<ref name=nie/> [[Никола Тусен Шарле]].▼
▲[[Image:Gericault Insane.jpg|thumb|right|150px|"[[Портрет на клептоман]]"]]
▲Класически изобразените фигури и структура на композицията са в контраст с необуздаността на темата и създават важен мост между неокласическия и романтичния стил. Картината смесва много влияния: "[[Страшният съд (Микеланджело)|Страшният съд]]" на [[Микеланджело]], грандиозния подход към съвременните събития на [[Антоан Жан Гро]], групирането на фигурите на [[Хенри Фусели]] и може би "Уотсън и акулата" (1778) на [[Джон Копли]].
▲Картината разпалва политическите страсти, първо когато е изложена в Парижкия салон през 1819 и след това през 1820, когато заедно с автора си заминава за Англия, където получава висока оценка. Докато е в Лондон Жерико се сблъсква с градската бедност и прави рисунки на нещата, които са го впечатлили. След това публикува литографии на основата на тези рисунки, които са лишени от всякаква сантименталност. В тях се усеща силното влияние на литографа и карикатурист [[Никола Тусен Шарле]].
След завръщането си във Франция през 1821, Жерико е вдъхновява да рисува серия от десет портрета на един луд пациент на своя приятел др. Етиен Жан Жорже, като всеки портрет представя различно нещастие.<ref>Eitner, стр. 5-6</ref> Запазени са само пет портрета от тази поредица, включително "[[Лудата жена]]". Картините се отличават с виртуозен стил, изразителен реализъм и с документирането на психическите проблеми на индивида, което става още по-трогателно като се има предвид лудостта в семейството на Жерико, както и собственото му психическо здраве.<ref>Патрик Нун: ''Преминаване на Ламанша'', стр. 162. Tate Publishing Ltd, 2003 г.</ref> На Жерико се приписват и няколко забележителни натюрморта с отрязани глави и крайници.▼
Последните усилия на Жерико са насочени към подготвителни скици към няколко епични композиции, включително
▲=== Късни творби ===
▲След завръщането си във Франция през 1821, Жерико е вдъхновява да рисува серия от десет портрета на един луд пациент на своя приятел др. Етиен Жан Жорже, като всеки портрет представя различно нещастие. Запазени са само пет портрета от тази поредица, включително "[[Лудата жена]]". Картините се отличават с виртуозен стил, изразителен реализъм и с документирането на психическите проблеми на индивида, което става още по-трогателно като се има предвид лудостта в семейството на Жерико, както и собственото му психическо здраве. На Жерико се приписват и няколко забележителни натюрморта с отрязани глави и крайници.
▲Последните усилия на Жерико са насочени към подготвителни скици към няколко епични композиции, включително "Отваряне на портите на испанската инквизиция" и "Африкански търг за роби". Тези рисунки свидетелстват за голяма амбиция, но влошаващото се здраве на художника му попречва да ги завърши. Преждевременната му смърт не му позволява да нарисува и „Отстъплението на французите от Русия през 1812“.
▲=== Смърт ===
Отслабнал от инцидент при езда и хроничната [[туберкулоза|туберкулозна инфекция]], Жерико умира в Париж през 1824 след продължително боледуване. Бронзовата му статуя на гроба му в [[Пер Лашез]] е облегната с четка в ръка над [[барелеф]] на "Потъването на „Медуза“".
==
<gallery>
Image:GericaultHorseman.jpg|"[[Атакуващият хусар|Конен офицер от императорската гвардия в атака]]" (1812)
Line 60 ⟶ 61:
</gallery>
==Използвана литература==
====Библиография====
* {{ref-en}} Eitner, Lorenz.
* {{ref-en}} Riding, Christine.
====Бележки====
<references />
==Външни прерпатки==
{{commonscat-inline|Jean Louis Théodore Géricault}}
▲*Eitner, Lorenz. "Introduction", ''Theodore Gericault''. Salander-O'Reilly, 1987
▲*Riding, Christine. "The Raft of the Medusa in Britain", ''Crossing the Channel: British and French Painting in the Age of Romanticism''. Tate Publishing, 2003
{{Романтизъм}}
{{СОРТКАТ:Жерико, Теодор}}
[[Категория:Френски художници]]
[[Категория:Романтизъм]]
|