Разлика между версии на „Обща външна политика и политика на сигурност“

форматиране: секции, списъци и т.н.; линкът обаче не върши работа
(форматиране: секции, списъци и т.н.; линкът обаче не върши работа)
 
Държавите-членки са обвързани с клауза за лоялност към ЕС. Те трябва:
-* активно и безрезервно да подкрепят ОВППС;
-* да се въздържат от всяко действие, което противоречи на интересите на Съюза или може да накърни неговата ефикасност в международните отношения;
-* да работят заедно за развитието на взаимна политическа солидарност.
 
'''==История'''==
 
Основата на европейската външна политика се полага през 1969 г. с Доклада „Davignon-Bericht“, който представлява първата стъпка по пътя към Европейско политическо сътрудничество.
 
По-късно чрез Договора за Европейския съюз се разработва концепцията за ОВППС, която се променя и доразвива чрез договорите от Амстердам и Ница. С преименуването на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) в Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) в Договора от Маастрихт (1992 г.) се означава една уникална в света система за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по въпросите на Международната политика. ОВППС наред с Европейската общност (ЕО) може да се посочи като втори стълб на Европейския съюз.
 
==Същност==
 
Общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз (ОВППС) не е подплатена със законови инструменти (директиви, регламенти). Тя се характеризира със съвместни действия, общи позиции, становища и декларации, както и заключения на Европейския съвет и на Съвета.
 
Принципите и насоките на политиките на ЕС, включително на ОВППС, се определят от Европейския съвет.
 
'''===Цели'''===
 
Ролята на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз се налага в няколко аспекта:
-* опазване на общите ценности, основните интереси, независимостта и целостта на Съюза в съответствие с принципите, залегнали в Устава на Обединените нации;
-* опазване и укрепване на международния мир и сигурност;
-* насърчаване на международното сътрудничество;
-* развитие и укрепване на демокрацията;
-* зачитане на правата на човека и на основните свободи
-* засилване на способността на ЕС да действа извън пределите си за предотвратяване на конфликти и управление на кризи чрез развиване на граждански и военен капацитет.
 
Съюзът играе водеща роля на международната сцена в борбата срещу незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леко въоръжение.
 
'''===Подготовка за „членство”'''членство===
 
Поради специфичната природа на достиженията на правото на ЕС в тази глава не се изисква транспониране в националния правов ред на страните-кандидатки. Независимо от това, като държави-членки те трябва да се ангажират с предоставянето на активна и безусловна подкрепа за прилагане на общата външна политика и политиката за сигурност в духа на лоялността и взаимната солидарност.
Държавите-членки трябва да гарантират, че техните национални политики съответстват на общите позиции и защитават тези общи позиции на международните форуми.
 
'''===Дипломация и партньорство'''===
 
Централно място в общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз заема дипломацията. Нейната задача е да предотвратява възникването на конфликти между държавите-членки и да работи за международното разбирателство.
Европейският съюз провежда редовни срещи на върха със САЩ, Япония, Канада, Русия, Индия и Китай, на които се взимат решения, свързани с въпросите относно образование, околна среда, сигурност и отбрана, престъпност и човешки права.
 
'''===Мироопазващи мисии'''===
 
Тъй като Съюзът играе мироопазваща роля, той финансира редица мисии и проекти с цел борба срещу тероризма, предотвратяване на кризи и спазване на закона. При нужда предоставя и хуманитарна помощ на пострадалите. Такива мисии са проведени :
 
През последното десетилетие Европейският съюз е започнал 23 цивилни мисии и военни операции на 3 континента. Ето и примери за неговата намеса:
-* стабилизиране на мира след цунамито в Ачех през 2004г.;
-* защита на бежанци в Чад;
-* борба с пиратството във водите край Сомалия и Африканския рог през периода 2008-2010г.;
-* разрешаването на конфликта между Русия и Грузия през м.август, 2008г.;
-* стабилизиране на положението в Косово през м.декември, 2008г. след обявяването на независимостта му от Сърбия.
 
'''===Средствата за намеса'''===
 
Европейският съюз не разполага със собствена постоянна армия, а разчита на формираните за конкретни случаи от страните-членки военни части за:
-* съвместни операции по разоръжаване;
-* хуманитарни и евакуационни мисии;
-* мисии за военни съвети и помощ;
-* мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира;
-* мисии на военни сили за управление на кризи (включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти).
 
Всички тези мисии могат да се подпомагат и от трети страни в случай, че конфликтът е на тяхна територия или засяга националните им интереси.
 
'''==Процес по взимане на решения във връзка с външната политика на ЕС'''==
 
Окончателните решения в Европейския съюз се вземат от Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Съюза. Съветът заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката. Решенията трябва да се вземат единодушно.
Решението за разполагане на военни части се взима от Съвета на министрите на съответната страна в рамките на Съвета на Европейския съюз.
 
'''==Изпълнение'''==
 
За изпълнението е отговорно Председателството. То се подпомага от Генералния секретар на Съвета, който изпълнява функцията на Върховен представител на Европейския съюз по ОВППС — позиция, създадена от Европейския съвет през декември 1999 г.
В подкрепа на дейността на Върховния представител по изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки се предвижда създаването на нова Европейска служба за външна дейност, съставена от служители на Комисията, Съвета и държавите-членки.
 
'''==Финансиране'''==
 
Както оперативните, така и административните разходи се осигуряват от бюджета на Европейските общности.
 
'''==Санкции'''==
 
Европейския съюз често налага санкции (ограничителни мерки) или самостоятелно, или в изпълнение на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН).
- ограничения за достъп (визи или забрани за пътуване) или други подходящи мерки.
 
==Бележки==
<ref>{{cite web |url=http://iate.europa.eu/iatediff/FindTermsByLilId.do?lilId=843618&langId=bg |title=ОВППС - определение |author= |date= |work= |publisher=IATE.Europa.eu |accessdate=8 March 2012}}</ref>
 
{{reflist}}
 
{{ЕС-мъниче}}
{{Link FA|pl}}