Обща външна политика и политика на сигурност: Разлика между версии

 

Държавите-членки са обвързани с клауза за лоялност към ЕС. Те трябва:

 

 

Основата на европейската външна политика се полага през 1969 г. с Доклада „Davignon-Bericht“, който представлява първата стъпка по пътя към Европейско политическо сътрудничество.

 

По-късно чрез Договора за Европейския съюз се разработва концепцията за ОВППС, която се променя и доразвива чрез договорите от Амстердам и Ница. С преименуването на Европейското политическо сътрудничество (ЕПС) в Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) в Договора от Маастрихт (1992 г.) се означава една уникална в света система за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по въпросите на Международната политика. ОВППС наред с Европейската общност (ЕО) може да се посочи като втори стълб на Европейския съюз.

 

Общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз (ОВППС) не е подплатена със законови инструменти (директиви, регламенти). Тя се характеризира със съвместни действия, общи позиции, становища и декларации, както и заключения на Европейския съвет и на Съвета.

Принципите и насоките на политиките на ЕС, включително на ОВППС, се определят от Европейския съвет.

 

 

Ролята на външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз се налага в няколко аспекта:

Съюзът играе водеща роля на международната сцена в борбата срещу незаконното натрупване и трафика на малки оръжия и леко въоръжение.

 

 

Поради специфичната природа на достиженията на правото на ЕС в тази глава не се изисква транспониране в националния правов ред на страните-кандидатки. Независимо от това, като държави-членки те трябва да се ангажират с предоставянето на активна и безусловна подкрепа за прилагане на общата външна политика и политиката за сигурност в духа на лоялността и взаимната солидарност.

Държавите-членки трябва да гарантират, че техните национални политики съответстват на общите позиции и защитават тези общи позиции на международните форуми.

 

 

Централно място в общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз заема дипломацията. Нейната задача е да предотвратява възникването на конфликти между държавите-членки и да работи за международното разбирателство.

Европейският съюз провежда редовни срещи на върха със САЩ, Япония, Канада, Русия, Индия и Китай, на които се взимат решения, свързани с въпросите относно образование, околна среда, сигурност и отбрана, престъпност и човешки права.

 

 

Тъй като Съюзът играе мироопазваща роля, той финансира редица мисии и проекти с цел борба срещу тероризма, предотвратяване на кризи и спазване на закона. При нужда предоставя и хуманитарна помощ на пострадалите. Такива мисии са проведени :

 

През последното десетилетие Европейският съюз е започнал 23 цивилни мисии и военни операции на 3 континента. Ето и примери за неговата намеса:

 

 

Европейският съюз не разполага със собствена постоянна армия, а разчита на формираните за конкретни случаи от страните-членки военни части за:

 

Всички тези мисии могат да се подпомагат и от трети страни в случай, че конфликтът е на тяхна територия или засяга националните им интереси.

 

 

Окончателните решения в Европейския съюз се вземат от Европейския съвет, в който участват държавните и правителствените ръководители на 27-те страни от Съюза. Съветът заседава четири пъти годишно, като определя принципите и общите насоки на политиката. Решенията трябва да се вземат единодушно.

Решението за разполагане на военни части се взима от Съвета на министрите на съответната страна в рамките на Съвета на Европейския съюз.

 

 

За изпълнението е отговорно Председателството. То се подпомага от Генералния секретар на Съвета, който изпълнява функцията на Върховен представител на Европейския съюз по ОВППС — позиция, създадена от Европейския съвет през декември 1999 г.

В подкрепа на дейността на Върховния представител по изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност в сътрудничество с дипломатическите служби на държавите-членки се предвижда създаването на нова Европейска служба за външна дейност, съставена от служители на Комисията, Съвета и държавите-членки.

 

 

Както оперативните, така и административните разходи се осигуряват от бюджета на Европейските общности.

 

 

Европейския съюз често налага санкции (ограничителни мерки) или самостоятелно, или в изпълнение на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН).

- ограничения за достъп (визи или забрани за пътуване) или други подходящи мерки.

 

 

{{reflist}}

 

{{Link FA|pl}}