Разлика между версии на „Югославска народна освободителна армия“

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 27 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q155198.)
{{обработка|правопис, премахване на излишните препратки}}
[[Файл:Yugoslav Partisans flag 1945.svg|thumb|300px|Знаме на югославските партизани]]
'''Югославска народна освободителна армия (ЮНОА)''' ''(на [[Български език|български]]: Югославска народна освободителна армия (ЮНОА); на [[сърбохърватски]]: Narodnooslobodilačka vojska (NOV); на [[Македонски език|македонски]]: Народноослободителна војска (НОВ)'' е [[комунизъм|комунистическа]] [[партизани|партизанска]] организация в бивша [[Югославия]] през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Воюва от [[1941]] до [[1945]] г. срещу [[правителство на националното спасение на Милан Недич|правителството на националното спасение]], [[окупация|окупационните сили]] на [[Нацистка Германия]], [[Кралство Италия]], [[Царство България]], [[балисти]]те, [[усташи]]те, [[хърватски домобран]], [[словенски домобран]], [[Четничество (Сърбия)|четници]]те.
 
'''Югославска народна освободителна армия''', съкратено '''ЮНОА''', ({{lang-sh|Narodnooslobodilačka vojska, NOV}}; {{lang-mk|Народноослободителна војска, НОВ}}) е [[комунизъм|комунистическа]] [[партизани|партизанска]] организация в окупирана [[Югославия]] през [[Втората световна война]].
В състава на югославските комунистически партизански сили се включват участници от всички [[етнос]]и и [[държава|държави]] образували се следствие от разпада на Югославия, но най-многобройни сред тях са [[сърби]]те, [[хървати]]те и [[бошняци]]те. Съпротивителното движение придобива размах основно на [[територия]]та на [[Босна и Херцеговина]], Северна [[Черна гора]] и [[Далмация]]. Началото на съпротивата се слага в [[Западна Сърбия]], но немски и български военни сили успяват да изтласкат подкрепените от [[съюзници]]те югославски партизани в [[Динарски планини|Динарите]], като по този начин обезопасяват важния [[стратегия|статегически]] [[коридор]] по [[долина|долини]]те на [[Морава]] и [[Вардар]] с оглед [[продоволствие|продоволствено]]то и [[вещ]]ево снабдяване по него за [[Група армии „Е“]] в [[Гърция]], както и за [[Немски африкански корпус|африканския корпус]] на [[генерал]] [[Ервин Ромел|Ромел]].
 
'''Югославска народна освободителна армия (ЮНОА)''' ''(на [[Български език|български]]: Югославска народна освободителна армия (ЮНОА); на [[сърбохърватски]]: Narodnooslobodilačka vojska (NOV); на [[Македонски език|македонски]]: Народноослободителна војска (НОВ)'' е [[комунизъм|комунистическа]] [[партизани|партизанска]] организация в бивша [[Югославия]] през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Воюва от [[1941]] до [[1945]] г. срещу [[правителство на националното спасение на Милан Недич|правителството на националното спасение]], [[окупация|окупационните сили]] на [[Нацистка Германия]], [[Кралство Италия]], [[Царство България]], [[балисти]]те, [[усташи]]те, [[хърватски домобран]], [[словенски домобран]], [[Четничество (Сърбия)|четници]]те.
 
В състава на югославските комунистически партизански сили се включват участници от всички [[етнос]]и и [[държава|държави]], образували се вследствие от разпада на Югославия, но най-многобройни сред тях са [[сърби]]те, [[хървати]]те и [[бошняци]]те. Съпротивителното движение придобива размах основно на планинската територия на [[Босна и Херцеговина]], Северна [[Черна гора]] и [[Далмация]].
 
В състава на югославските комунистически партизански сили се включват участници от всички [[етнос]]и и [[държава|държави]] образували се следствие от разпада на Югославия, но най-многобройни сред тях са [[сърби]]те, [[хървати]]те и [[бошняци]]те. Съпротивителното движение придобива размах основно на [[територия]]та на [[Босна и Херцеговина]], Северна [[Черна гора]] и [[Далмация]]. Началото на съпротивата се слага в [[Западна Сърбия]], но немскигермански и български военни сили успяват да изтласкат подкрепените от [[съюзници]]те югославски партизани в [[Динарски планини|Динарите]], като по този начин обезопасяват важния [[стратегия|статегически]]стратегически [[коридор]] по [[долина|долини]]тедолините на [[Морава]] и [[Вардар]] с оглед [[продоволствие|продоволствено]]тоосигуряване на продоволственото и [[вещ]]евовещево снабдяване по него за [[Група армии „Е“]] в [[Гърция]], както и за [[Немски африкански корпус|африканския корпус]] на [[генерал]] [[Ервин Ромел|Ромел]].
== Начало ==
Началото на партизанската комунистическа съпротива в бивша Югославия се слага непосредствено след началотозапомването на [[операция Барбароса]] на [[22 юни]] [[1941]] година. Същия ден в [[гора]] близо до [[Сисак]] в [[Хърватия]] се сформира първата лява партизанска формация в [[Югоизточна Европа]] срещу [[сили на Оста|силите на Оста]]. Партизанското движение, еръководено сложено под ръководството наот [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]], като съпротиватае относително лесно е поставенапоставено на [[интернационализъм|интернационална]] ногаоснова предвид проповядваната [[комунизъм|комунистическа]] [[идеология]] от левите партизани сред народите на бивша Югославия. За това спомага както трансформацията на [[Кралство Югославия]] към [[федерация]] след [[Марсилски атентат|Марсилския атентат]], така и противопоставянето на комунистическата идеология на [[национализъм|националистическа]]танационалистическата като способ за решаване на националния въпрос в бивша Югославия, т.е. един вид в противотежест на господстващия [[национализъм|национализъм]] сред [[държава|държави]]тедържавите от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]].
 
Началото на организираното югославско партизанско движение се слага на среща на партизанския актив в село [[Столица (село)|Столица]] край [[Крупан]], [[Западна Сърбия]] на [[26 септември]] [[1941]] година.
 
Съвещанието на партизанския актив отчита, че през [[период]]апериода юли-август 1941 партизанското движение на територията на бивша Югославия е вяло, в [[Словения]] и [[Хърватия]] не придобива очакваните размери, а от [[Македония (област)|Македония]] на съвещанието даже не присъства т.нар. секретар на ''Покрайнския комитет на Комунистическата партия на Югославия'' [[Методи Шатаров]]. СъвещаниетоОтчита отчитасе липса на координация и субординация между различните т.нар.отделните ''покрайнски'' (ррегионални) комитети, щабове и партизански единици. На съвещанието присъстват и вземат участие следните представители на централнияЦентралния комитет на [[ЮКП]]:
[[Картинка:Tito i prva proleterska.jpg|дясно|мини|Йосиф Тито пред строя на бригада на ЮНОА]]
* [[Йосип Броз Тито]]
* [[Родолюб Чолакович]]
* [[Филип Кляич]]
[[Картинка:IV crnogorska proleterska brigada.JPG|дясно|мини|IV-та а Хърватскахърватска пролетарска бригада]]
2. от Хърватия:
 
2. от Хърватия:
* [[Раде Кончар]]
* [[Владо Попович]]
[[Картинка:Slavonski Korpus 1943.JPG|дясно|мини|Партизани от Славонски корпус. 1943 г.]]
3. от Словения:
 
3. от Словения:
* [[Франц Лескошек]]
* [[Миха Маринко]]
 
4. от [[Босна и Херцеговина]]:
 
* [[Светозар Вукманович-Темпо]]
* [[Слободан Принцип]]
 
както и следните коменданти и комисари на партизански отряди:
 
* [[Коча Попович]]
* [[Небойша Йеркович]]
На съвещанието не присъстват представители на комунистическата партия от [[Черна гора]], а [[Комунистическа партия на Македония|Македонската комунистическа партия]] е представена от набързо сформирания нов служебен покрайнски щаб с представители [[Драган Павлович]] и [[Лазар Колишевски]].
 
Партизанското съвещание взема решение да се премине към изграждането на партизански бойни формирования с щабове и политически комисари на цялата територия на бивша Югославия, като отделните единици да се ръководят и подчиняват на общ Върховен щаб. Решава се участниците в комунистическата съпротива да се наричат помежду си партизани, а формираните измежду тях бойни групи - партизански отряди. Решава се, че в състава на партизанските отряди ще влизат и по-малки бойни единици наименованинаименувани батальони и чети. Разглеждат се и други организационни въпроси по отношение укрепването на дисциплината, медицинското и интенданскоинтендантско обслужване на отрядите, като се поставят задачи по набирането на [[разузнаване|разузнавателна]] [[информация]] за/от противника. Допуска се съседни партизански отряди да формират партизански групи с временен щаб по изпълнение на общи задачи. Партизаните полагат партизанска [[клетва]] за вярност към [[комунизъм|комунистически]]текомунистическите [[идеал]]и и т.нар. общоюгославска родина.
 
== Развитие ==
След бързото настъпление в дълбочина на войските на Оста на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], и предвид тежкото положение на [[Съветски съюз|Съветския съюз]] при военните кампании през годините [[1941]]/[[1942|42]], югославските партизани получават подкрепа и от [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. С оглед поддръжката за [[Четничество (Сърбия)|четници]]те от [[немци]]те, постепенно западните съюзници припознават югославските партизани за свои стратегически съюзници, преорентирайки и концентрирайки подкрепата си за тях, за сметка на четниците на [[Дража Михайлович]].
 
== РолятаРоля наза югославските партизани при възстановяванетовъзстановяване на Югославия ==
{{Основна|Процентно споразумение}}
 
През [[октомври]] [[1944]], г. [[Чърчил]] и [[Сталин]] на среща на четири4 очи [[договор|договарят]] възстановяването на Югославия, и разделянетонейното ѝразделяне в съотношение 50:50 % на сфери на влияние между Съветския съюз и западните съюзници. Месец по-рано, Тито уговаря със Сталин, военната подкрепа на [[Червена армия|Червената армия]] за овладяване територията на бивша Югославия и начина за осигуряване на контрол за югославските партизани върху бъдещата следвоенна власт във вече предвидената за федерална и [[република|републиканска]]нска Югославия.
[[Картинка:Poziv na ustanak.JPG|ляво|мини|Партизански паметник в гр. Белград]]
 
Предвид договорката между Чърчил и Сталин при посредничеството на Великобритания е сформирано в края на [[1944]] г. югославско [[коалиция|коалиционно]] [[правителство]], състоящо се от представители на югославските партизани, и от такива на бившото [[роялизъм|роялистроялистко]]ко югославско правителството в изгнание в [[Лондон]]. Постепенно с поддръжката на Червената армия Тито овладява реално властта посредством заетите ключови командни длъжности от представители на югославските партизани във възстановените ''югославски [[въоръжени сили]]''. ЛичнияЛичният състав на югославските въоръжени сили се състои изцяло от представители на бившите югославски партизани.
 
След елиминирането на [[Дража Михайлович]] посредством инспириран съдебен процес и разрива със Сталин през [[1948]] година, Тито, като бивш върховен ръководител на югославските партизани, овладява еднолично цялата власт в бивша Югославия, налагайки за официална идеология на [[държава]]тадържавата т.нар. [[титовизъм]].
 
== Послеслов ==
Югославия благодарениеБлагодарение на Тито и титовизма по конюктурниконюнктурни съобръжения от [[геополитика|геополитическо]] естество Югославия оцелява като държава по време на [[Студена война|Студената война]], но с падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], създадената изкуствено федерация се разпада.
 
== Вижте също ==
 
{{мъниче}}
[[Категория:ЮгославскиЮгославска партизанинародна освободителна армия| ]]
{{Офанзиви срещу Титовите партизани}}
{{Портал Македония}}