Пунически език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
Пуническият се е обособил в разнообразните диалектни рамки на [[финикийски език|финикийския език]], говорен по финикийското крайбрежие и в Северна Африка, включително и в Картаген, и по цялото Средиземноморие. Известен е от запазени надписи и лични имена. Пиесата ''Poenulus'' от [[Плавт]] съдържа няколко израза от говоримия по него време пунически, които днес са обект на специален интерес и лингвистични изследвания, тъй като, за разлика от запазените надписи на пунически, съдържат на [[латински]] гласни звукове. <ref>{{cite book |title= Les passages puniques en transcription latine dans le Poenulus de Plaute |last= Sznycer |first= Maurice |year= 1967 |publisher= Librairie C. Klincksieck |location= Paris }}</ref>
За пуническата [[граматика]] се съди от финикийските езици. Немногобройните латински източници разкриват, че финикийската реч имала 12 части на речта, от които 8 традиционни ([[съществително]], [[местоимение]], [[глагол]], [[прилагателно]], [[наречие]], [[предлог]], [[съюз]] и [[междуметие]]), както артикулируема и безлична форма на речта; [[инфинитив]] и на лат. «gerundium».
[[Августин от Хипон]] обикновено се счита за последния голям античен писател който е имал известни познания на/за пунически. Той се и намира за "основен източник при оцеляването на [късно]пуническия". Според него, пуническият език е все още говорим в този регион на Северна Африка ([[Картаген]], днес в [[Тунис]]) близо 5 века след превземането на Картаген от [[Древен Рим]] на [[Римска република|Римската република]]. Както ни предава [[Августин Блажени]], по това време все още е имало хора, които се наричат "[[ханаанци]]" (т.е. именно: картагенци). <ref>{{cite book |title= Late Punic Epigraphy |author= Jongeling. Karel; & Kerr, Robert M. |year= 2005 |publisher= Mohr Siebeck |isbn= 3161487281 |pages= 4 }}</ref>
| |||