Право на Европейския съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълване раздел |
|||
Ред 10:
== Първично право на ЕС ==
'''Първичното право на ЕО и ЕС''' обхваща Учредителните договори на трите общности, както и договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори (тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави-членки). Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според [[Съд на
* ''Парижкият договор за създаване на
* ''Договорът за създаване на
* [[Договор от Маастрихт|Договорът за създаване на ЕС]] (наричан Договорът от Маастрихт), подписан на 7 февруари 1992 г., в сила от 1 ноември 1993 г.;
* [[Договор от Лисабон|Лисабонският договор]], подписан на [[13 декември]] [[2007]] г. и в сила от 1 декември 2009 г., който изменя Римските и Маастрихтския договори, без да ги заменя, след провала на опита за приемане на [[Европейска конституция]].
Ред 22:
* ''[[Директива (Европейски съюз)|Директиви]]''те обвързват всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви [[акт]]ове. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи действие във вътрешния [[правов ред]] на държава-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство;
* ''Решения''та са актове който имат конкретен адресат - [[юридическо лице]], държава-членка или неин орган. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост. Решението има директен и непосредствен ефект, пораждащ права и задължения направо за всички субекти в държавата-членка;
* ''Препоръки и становища'', които са формално без [[правна сила]], те нямат обвързващ адресатите си ефект. Те се приемат от Общностните институции по въпроси, по които последните не са овластени да приемат обвързващ акт, или когато същите преценят, че такъв не е нужен. Според Съда на
== Други актове на ЕС ==
Приема се, че т.нар. първични и вторични актове не изчерпват всички видове правни актове, приемани от органите на ЕС. Съществуват и т.нар. „атипични актове“ – вътрешни регламенти (вътрешни директиви, вътрешни препоръки и вътрешни становища) с действие само в отношенията между институциите на ЕС, както и непредвидени в договорите видове актове – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и други, които нерядко се използват от [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] или [[Европейска комисия|
Общата политика по външните работи и сигурността на ЕС се осъществява чрез общи стратегии, действия и позиции, както и чрез решения в изпълнение на определени от ЕС общи насоки. Тези актове се приемат съответно от Съвета (общите стратегии) или от Съвета на министрите (общите действия и позиции). Полицейското и съдебно сътрудничество по [[пеналистика|наказателноправни въпроси]] се осъществява чрез общи позиции, рамкови и други решения и конвенции. Тези актове се приемат от Съвета на министрите с единодушие, по предложение на ЕК или по инициатива на държавите-членки.
== Законодателен процес ==
{{основна|Законодателен процес в Европейския съюз}}
Основни действащи лица в законодателния процес са Европейският парламент и Съветът на ЕС. Обикновено техните компетенции и правомощия за създаване и коригиране на законодателството са разделени по равно, докато правомощието да иницира закони е дадено на Европейската комисия. Националните парламенти също имат известни правомощия.
== Източници ==
| |||