Мануел Гарсия (баща): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м форматиране: 48x интервали, 6x число+г., дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 20:
}}
 
'''Мануѐл дел По̀пуло Висѐнте Родрѝгес Гарсѝя''' (''Manuel del Pópulo Vicente Rodriguez García'') е един от най-талантливите [[Испанци|испански]] музиканти от [[19 век]], известен [[тенор]], за когото [[Джоакино Росини|Росини]] пише партията на граф Алмавива в операта си „[[Севилският бръснар]]“.
 
Освен това е много добър [[композитор]], [[Педагогика|педагог]] и [[импресарио]], който успява да изгради певческата кариера на собствените си три деца и на много от учениците си. Той е баща и музикален педагог на известните оперни изпълнители [[Мануел Гарсия (син)|Мануел Патрисио Гарсия]], [[Мария Малибран]] и [[Полин Виардо]].<ref name="Manuel">{{en икона}} [http://www.harmonicorde.com/Manuel%20Garcia%20%281775-1832%29.html Manuel Garcia]</ref><ref name="Questia">{{en икона}} [http://www.questia.com/library/encyclopedia/garcia-manuel-del-popolo-vicente.jsp Questia Encyclopedia/Rodriguez, Manuel del Pópulo Vicente]</ref>
Ред 32:
В началото на [[1798]] г. двамата се преместват в [[Мадрид]], където на [[31 май]] същата година се състои [[премиера]]та на малко [[интермецо]], композирано от Гарсия. Към края на [[1799]] г. Мануел за кратко попада в [[затвор]]а, тъй като участва в сбиване с един от охранителите в театъра. След освобождаването си заминава за [[Малага]], а Мануела се връща в Кадис, където отново се присъединява към трупата на баща си. През следващите няколко години отношенията между двамата съпрузи са силно обтегнати.<ref name="Manuel"/>
 
В Малага Мануел прави кариера на добър тенор и композитор. Репутацията му бързо расте и през [[1802]]&nbsp; г. е поканен да се върне в Мадрид. Там започва с изпълнението на ролята на граф Алмавива от операта на [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]] „[[Сватбата на Фигаро]]“. През следващите няколко години славата му расте и постепенно постига длъжностите първи тенор, композитор и директор на операта в Мадрид.<ref name="Manuel"/>
 
В този град поставя премиерите на няколко свои опери, най-известните от които са ''„Quien porfía mucho alcanza“'' ([[1802]]&nbsp; г.) и ''„El criado fingido“'' ([[1804]]). Сериозно негово постижение като композитор е операта ''„El poeta calculista“'' ([[1805]]). Арията ''„Yo que soy contrabandista“'' от нея става една от най-популярните композиции на Гарсия. По-късно двете му дъщери често изпълняват тази ария в рециталите си. Тя носи вдъхновение на много творци – [[Жорж Санд]] написва по нея пиесата си „Контрабандистът“, [[Ференц Лист]] композира [[рондо]]то ''„Fantastique“'', [[Роберт Шуман]] я използва в ''"Der Kontrabandiste"'', а през [[1925]] г. [[Федерико Гарсия Лорка]] включва мелодията в историческата си пиеса „Мариана Пинеда“.<ref name="Manuel"/>
 
== Париж (1807-1810) ==
Ред 41:
Гарсия е перфекционист, изключително енергична личност, която често се поддава на импулсите си и неговата непредвидимост и оригиналност го съпътстват през целия му живот. Те са проникнали както в действията му, така и в музиката, която композира. Характерът му оказва голямо влияние върху развитието и на неговите деца.<ref name="Romanticism">{{en икона}} [http://muse.jhu.edu/login?auth=0&type=summary&url=/journals/opera_quarterly/v018/18.3bruder.pdf Project MUSE/Manuel Garcia (1775-1832): Chronicle of the Life of a "Bel Canto" Tenor at the Dawn of Romanticism/Volume 18, Number 3, Summer 2002]</ref>
 
Мануел и Хоакина имат три деца – Мануел (р. [[1805]]), Мария (р. [[1808]]) и Полин (р. [[1821]]). Бащата изключително упорито, безкомпромисно и понякога дори тиранично преподава на по-големите си деца [[пеене]] и [[Композиция (музика)|композиция]], но към малката си дъщеря е много внимателен.<ref name="Manuel"/> Синът му Мануел Патрисио Гарсия става оперен певец, [[баритон]] и един от най-търсените музикални педагози, преподавател в Парижката [[консерватория]] и Кралската академия в [[Лондон]].<ref name="Questia"/> През [[1854]] г. изобретява прототип на [[ларингоскоп]]а.<ref name="Manuel"/><ref name="Questia"/> Мария Малибран, мецосопран, е една от най-вълнуващите и известни примадони от началото на [[19 век]], постигнала изключителна популярност. Полин Виардо, също мецосопран, става известна певица, композитор и педагог. И трите му деца създават собствени музикални композиции.<ref name="Manuel"/><ref name="Who">{{en икона}} [http://www.definition-of.net/who-is-Manuel%2Bdel%2BPopolo%2BVicente%2BRodriguez%2BGarcia Who is Manuel del Popolo Vicente Rodriguez Garcia]</ref>
 
Новото семейство се установява в [[Париж]] и след известно недоволство от страна на местните тенори, на 11 февруари [[1808]] г. Гарсия прави своя дебют в операта „Гризелда“ на [[Фердинандо Паер]]. Певецът е добре приет както от обществеността, така и от специалистите, въпреки че е критикуван заради склонността му към многобройните музикални украшения.<ref name="Manuel"/> По това време той вече композира леки опери.<ref name="Who"/> Истинският му успех, обаче, идва с премиерата в Париж на неговата ''„El Poeta calculista“'' в театър "Одеон" на 15 март [[1809]] г. Операта е приета и аплодирана с голям ентусиазъм.<ref name="Manuel"/>
Ред 52:
През [[1811]] г. семейството заминава за Италия, където Гарсия усъвършенства техниката си на пеене под ръководството на известния тенор ''Джовани Анцани''. При него той добива умения, които му дават възможност да се справя по блестящ начин с партиите в оперите на Росини. Прави своя дебют в театър „Сан Карло“ в Неапол на 6 януари [[1812]] г. в операта на [[Маркос Антонио Португал]] „Любовта не може да се купи със злато“. Изпълнява партията на Алберто ди Москабианка с известното мецосопрано [[Изабела Колбран]], бъдеща съпруга на Росини.<ref name="Manuel"/>
 
На 9 февруари [[1813]] г. отново в същия неаполитански театър се състои премиерата на неговата [[кантата]] за 3 гласа и [[оркестър]] „Диана и Ендимион“, отново по либрето на Андреа Тотола.<ref name="Almanacco">{{it икона}} [http://www.amadeusonline.net/almanacco.php?Start=0&Giorno=&Mese=&Anno=&Giornata=&Testo=Manuel+Garc%EDa&Parola=Stringa Amadeusonline/Almanacco di Gherardo Casaglia]</ref> В същия театър на 30 септември 1813 г. (по други данни на 8 ноември), отново с нея и с Хоакина, пеят в премиерата на новата му опера „Багдадският халиф“ по либрето на Андреа Тотола, която остава една от най-успешните произведения на Гарсия.<ref name="Manuel"/> На 4 ноември [[1814]]&nbsp; г. в театъра се състои и премиерата на друга негова опера - ''„La donzella di Raab“'', в която той изпълнява главната тенорова партия.<ref name="Almanacco"/>
 
В театър „Сан Карло“ в Неапол участва в поредица от оперни представления – Капитанът в ''„La donna soldato"'' на [[Фердинандо Орланди]], Ахил в "Ифигения в Авлида“ на Кристоф Глук, ''"I Manli"'' на [[Джузепе Николини]], отново Ахил, но този път в триактната [[опера-серия]] „Хекуба“ на [[Никола Антонио Манфроче]], Пармене в „Ритуалите на Ефес“ на известния певец-[[кастрат]] [[Джузепе Фаринели]], Егей в „Медея в Коринт“ на немския композитор [[Йохан Симон Майер]], „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт и много други.<ref name="Almanacco"/>
Ред 63:
В началото на 1816 г. Гарсия заминава за Лондон, където участва в няколко спектакъла.<ref name="Who"/> Към края на годината семейството се завръща в Париж за участието на Гарсия в "Тайният брак" на [[Доменико Чимароза]]. Следващите години носят на Мануел най-големите му успехи, както като тенор, така и като композитор. През този период той открива училища по пеене в Лондон и Париж и пише „Упражнения и методи за пеене“ ([[1824]]). Една от най-вълнуващите му роли е тази на Отело от едноименната опера на Росини, която изпълнява многократно през живота си. Странно е, че ролята, която наистина възпламенява Париж е баритоновата партия на Дон Жуан, която Мануел изпълнява с впечатляваща артистичност.<ref name="Manuel"/>
 
Парижката премиера на операта му „Багдадският халиф“ е на 22 май [[1817]]&nbsp; г. и е посрещната добре от музикалната критика. Немският критик ''Georg Ludwig Peter Sievers'' пише, че композицията е толкова блестяща, че прави чест на [[Класическа музика|класическата музика]], като едновременно е ерудирана и в същото време изчистена и доставяща голямо удоволствие на слушателите. Според критика, дори и най-взискателните ценители не биха могли да желаят нищо повече. ''(Allgemeine Musikalische Zeitung (16 юли 1817&nbsp; г.)''.<ref name="Manuel"/>
 
На 18 юли [[1821]] г. Хоакина ражда третото им дете – Полин. Мануел, който е много строг с Мария и брат и&#768; Мануел, е особено мек с най-малката си дъщеря. Преподава и&#768; уроци по пеене и композиция с много търпение и внимание и започва да я подготвя за концертиращ [[Пиано|пианист]]. След смъртта на Мария Малибран обаче, на младото момиче му се налага да замени пианото с кариерата на оперна певица.<ref name="pdf">{{en икона}} [http://www.hildegard.com/pdf_notes/494-02592_notes.pdf Pauline Viardot-Garcia (1821-1910)]</ref>
Ред 72:
Освен „Севилският бръснар“, в Ню Йорк Гарсия поставя и изпълнява с трупата си и други опери на Росини - „Отело“, „Танкред“, „Турчин в Италия“ и „Пепеляшка“. Мануел написва 2 опери, в които включва арии специално за да подчертае големия диапазон на гласа на Мария. На 17 декември [[1825]] г. е премиерата на операта „Умният любовник“ ''(L'amante astuto)'', а на 25 април следващата година представя и другата - „Дъщерята на въздуха“ ''(La figlia dell'aria)''.<ref name="Manuel"/><ref name="Вelcanto"/>
 
Едно от най-важните събития за сезона, обаче, е премиерата на операта на Моцарт "[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]", показана на 23 май [[1826]] г., когато в публиката присъства Лоренцо Да Понте, либретистът на тази опера.<ref name="Manuel"/> Гарсия пее главната роля, Хоакина изпълнява ролята на Дона Елвира, Мария е Церлина, а Мануел младши поема партията на Лепорело. Трупата изпълнява и популярната тогава опера на [[Николо Цингарели]] „Ромео и Жулиета“. Отзиви за тези спектакли дават [[Жозеф Бонапарт]] (брат на [[Наполеон Бонапарт]] и бивш крал на Испания), [[Джеймс Фенимор Купър]] (автор на „Последният мохикан“), ''Fitz-Greene Halleck'' (американски [[поет]]) и Лоренцо Да Понте.<ref name="Вelcanto"/>
 
Сред най-силните опери на Гарсия е „Дон Кихот“, чието композиране вероятно започва в Ню Йорк. Това е двуактна [[опера-буфа]], написана на [[Италиански език|италиански]] по романа на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], но с отклонения от неговата фабула. В нея се забелязват както влиянието на Росини и Моцарт, така и типично испанска музика, каквато е [[ария]]та на Доротея ''“Nato al modo”'' или [[секстет]]а от второ действие ''“Qual ardire!”''. Операта е трудна за изпълнение поради големия гласов диапазон, необходим за ариите, предвидени за Мария и за самия Мануел. Предполага се, че премиерата и е била през [[1827]] г. в ''„Park Theatre“'' на Ню Йорк. На 12 ноември [[2005]] г., по случай 400-годишнината на [[Дон Кихот]], операта е поставена в град [[Томелосо]] от испанския [[диригент]] ''Juan de Udaeta'', който работи по оценка на фонотеката на град Мадрид. Любопитен факт е, че фонотеката притежава уникална колекция от творби с тема „Дон Кихот“, съдържаща повече от сто произведения. <ref name="discos">{{es икона}} [http://www.opusmusica.com/030/quijote.html Opus Musica/Revista de musica clasica/Crítica de discos/El Quijote de Manuel García/Noviembre 2008]</ref>
 
В Ню Йорк Мария бързо се превръща в любимка на нюйоркското общество. Тук се омъжва за [[Французи|френския]] [[Банка|банкер]] и [[търговец]] на вино Франсоа Еужен Малибран, приема фамилията му и остава в града. Въпреки че този брак не трае дълго, тя остава известна като Ла Малибран до края на краткия си живот. Отношенията между Мануел и Мария след брака и&#768; силно се обтягат и в продължение на няколко години двамата не се срещат.<ref name="Вelcanto"/>
 
== Мексико (1827-1829г1829 г.) ==
След Ню Йорк, през [[1827]] г., цялото семейство, но без Мария, заминава за [[Мексико]], където отново представят висококачествени изпълнения на оперите на Росини, Моцарт и собствени произведения на Гарсия. Тук протичат и премиерите на 2 от новите му опери. Премиерата на ''„El Abufar, ossia La famiglia araba“'' е на 13 юли 1827 г. в ''„Teatro de los Gallos“'' в [[Мексико сити]]. В същия театър, но на 8 май следващата година е представена и втората му опера „Семирамида“.<ref name="Manuel"/>
 
Семейството решава да се засели в Мексико завинаги, но [[Политика|политическата]] ситуация в страната им попречва. На 20 декември 1827 г. е провъзгласен прословутият [[указ]] за експулсиране на [[Испанци|испанските граждани]] от Мексико. Въпреки че има изключения за хора, "полезни за [[република]]та" (включително и [[музикант]]и), ситуацията е твърде опасна и през октомври [[1828]] г. Гарсия, заедно със семейството си, е закаран под конвой до [[Пристанище|пристанищния]] град [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]].<ref name="Manuel"/>
 
Посещението в Мексико им донася добри финансови успехи, но във Веракрус са нападнати и ограбени от [[Гангстер|бандити]]. Семейството загубва 6000 [[щатски долар]]а в [[злато]], но всички остават живи и без никакви наранявания, само със спомените за изпитания страх.<ref name="Barbara">{{en икона}} [http://books.google.bg/books?id=zppg-I0Bw1UC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PR11#v=onepage&q&f=false Barbara Kendall-Davies - „The Life and Work of Pauline Viardot Garcia: The years of fame, 1836-1863"/Cambridge Scholars Press/2003/ISBN1904303277]</ref> Според [[легенда]]та, след като ги ограбват, негодниците принуждават Гарсия да пее. Той пее толкова добре, че силно ги впечатлява и те му връщат част от ограбеното.<ref name="Manuel"/>
 
В Мексико Гарсия продължава да композира, но тъй като има протести срещу изпълненията на италиански, той се връща към писането на испански опери. В резултат се появяват оперите „Семирамида“ и ''„Xaira“'', която е завършена, но никога не се изпълнява в Мексико. Семейство Гарсия отплава за [[Бордо]] на 22 януари [[1829]] г. Предполага се, че по време на това пътуване той завършва своята последна и най-голяма опера ''„El Gitano Por Amor“'', която е започнал да композира още в Мексико. В Париж са публикувани някои откъси от нея, но за съжаление, самата опера никога не е изпълнявана на сцена.<ref name="Manuel"/>
 
== Последни години, Париж (1829-1832 г.) ==
[[Картинка:Manuel garcia I.jpg|мини|250п|Мануел Гарсия на сцената]]
Завръщат се в Париж, където меломаните с нетърпение очакват и приветстват Мануел Гарсия. Появява се пред парижката публика в „Театър италиен“ в ролята на граф Алмавива на 24 септември [[1829]] г. Гласът му обаче вече е загубил блестящите си качества и е в сериозен упадък. Следващото му представяне, на 23 декември 1829 г. в „Дон Жуан“, е почти катастрофално и по време на спектакъла е заменен от [[Карло Дзукели]].<ref name="Manuel"/>
 
В парижкия „Театър италиен“ се случва така, че Мануел и дъщеря му Мария трябва да пеят заедно – той като Отело, а тя като Дездемона. Дълго време те не са се виждали и бащата е отказвал всякакви опити за помирение и помощ от Мария, въпреки че вече живее в сериозни финансови затруднения. Двамата изпълняват ролите си с вдъхновение и изключителна артистичност и тяхното помиряване става под аплодисментите на публиката.<ref name="Вelcanto"/>
 
Гарсия продължава да пее в „Театър италиен“ до март [[1830]] г. След това се оттегля и се отдава на преподавателска дейност и композиране. От време на време се включва в някои [[концерт]]и и изпълнения със свои [[студент]]и. Последното му появяване на сцената става в театър „Тиволи“ на 4 август [[1831]] г. в студентска опера от граф ''Beramendi''.<ref name="Manuel"/>
Ред 104:
Значението на Гарсия като композитор, написал около 50 оперни произведения, не е уточнено и подлежи на проучване.<ref name="discos"/> Но големият брой негови партитури в [[архив]]ите във Франция, Испания, Италия и САЩ говорят за сериозен творчески път на композитор, който вероятно е много по-важен от неговите изяви като певец и педагог. Необходими са години работа, за да се проучат, анализират и тестват всичките му произведения. Особена трудност за съживяването на оперите му представлява намирането на певци, които могат да изпълнят изискванията на изключително трудното [[белканто]] в стила на Гарсия. Някои от последните [[експеримент]]и и проучвания са обещаващи и разкриват факта, че Гарсия не е просто още един имитатор на Росини, а уникален музикален гений с огромно разбиране за глас, [[Музикален стил|стил]] и [[драма]] - всичко, което е необходимо за един успешен оперен композитор.<ref name="Manuel"/>
 
Фигурите на Мануел Гарсия и неговите деца са обект на все по-голямо внимание от страна на музиколози, изпълнители и публика в Испания. Музиката му е все по-често присъства в оперните сезони и на концертните подиуми в страната, а произведенията му се проучват и възстановяват. През ноември [[2004]] г. в Кадис се провежда [[семинар]] на тема "Музиката и театърът по време на Мануел Гарсия", организиран от Центъра за музикална документация в [[Андалусия]] и Университета на Кадис.<ref name="libros">{{es икона}} [http://www.opusmusica.com/022/garcia.html Opus Musica/Revista de musica clasica/Aurelio Viribay - “Crítica de libros, Manuel García”/Febrero 2008]</ref>
 
Съвременният италиански тенор [[Ернесто Палачио]] и испанското мецосопрано [[Тереза Берганца]] правят записи с песни на Гарсия, които имат голям успех. [[Марк Тъкър]] също прави запис - — на едно много добро представяне на операта ''„El poeta calculista“''. Двуактната опера-буфа „Дон Кихот“ има премиера в Севиля на 7 април [[2007]] г. На 3 януари [[2008]] г. отново в Севиля е изпълнена в концертна версия операта му ''„La Mort Du Тасе“'', чието звучене е много „по-френско“.<ref name="Manuel"/>
 
На 7 април [[2005]] г. в ''Wake Forest University'' в [[Северна Каролина]] е представена премиерно операта на Гарсия „Необитаемият остров“ ''(L'isola disabitata)'', писана през [[1831]] г. за неговите ученици. Произведението е посрещнато изключително добре и с нестихващи аплодисменти. Драматичното действие и музиката са признати за достойни да влязат в оперните репертоари през [[21 век]].<ref name="Manuel"/>
Ред 114:
{| class="wikitable"
|-
! Роля !! Заглавие на произведението !! вид !! Автор !! дата !! премиера !! Театър !! Град
|-
| Ахил || Ифигения в Авлида || опера-серия || [[Кристоф Глук]] || 15 август 1812 || премиера за града || Сан Карло || Неапол
|-
| Ахил || Хекуба || опера-серия || Никола Антонио Манфроче || 13 декември 1812 || премиера || Сан Карло || Неапол
Ред 184:
<div style="column-count: 3; -moz-column-count: 3; -webkit-column-count: 3; ">
 
* ''La Maja y el Majo''
* ''La Declaración''
* ''El Seductor Arrepentido''
* ''El reloj de madera''
* ''Quien Porfía Mucho Alcanza''
* ''El luto fingido''
* ''El Criado Fingido''
* ''El Padrasto, o quien a yerro mata a yerro muere''
* ''El Poeta Calculista''
* ''El cautiverio aparente''
* ''Los lacónicos o La trampa descubierta''
* ''El Preso''
* ''Los Ripios del Maestro Adán''
* ''Il Califfo di Bagdad''
* ''Tella e Dallaton o sia La donzella di Raab''
* ''Le Prince d’Occasion''
* ''Il Fazzoletto''
* ''La figlia del Aria''
* ''La mort du Tasse''
* ''La Meunière''
* ''Florestan''
* ''Astuzie e Prudenza''
* ''La Buona Famiglia''
* ''Il Lupo d’Ostenda''
* ''Tancredi Romeo''
* ''Zelmira El Abufar''
* ''Semiramis''
* ''Xaira''
* ''El Gitano por Amor''
* ''Don Chisciotte''
* ''El Zapatero de Bagdad''
* ''Los Maridos Solteros''
* ''L'isola disabitata''
</div>