Уикипедия

Западна Дунавска равнина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Западната Дунавска равнина''' обхваща западната най-тясна (25-30 км) и най-ниска (от 30 до 280 м н.в.) част на [[Дунавската равнина]].
{{обработка|форматиране}}
 
[[Файл:Ogosta.jpg|thumb|250px|Река [[Огоста]] в Дунавската равнина, в района на село [[Хайредин]]]]▼
На запад тази граница започва от северното подножие на уединената височина [[Връшка чука]], след това следи подножието на северния разседно обусловен стръмен склон на [[Рабишка могила|Рабишката могила]] (461 м), а по̀ на изток морфотектонски изразената граница се проследява по северното подножие на планинския рид [[Венеца]] (904 м) и [[Широка планина]] (941 м), където по протежението на северното бедро на Белоградчишката [[антиклинала]] ясно проличава морфоложката изява на разломно-дислокационните структури. При село [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]] границата пресича река [[Огоста]] и продължава на изток по северното подножие на разседно обусловения склон на [[Владимировски рид|Владимировския рид]]. Още по̀ на изток обхожда от север уединената височина [[Борованска могила]] и продължава на изток в южната околност на село [[Враняк]]. При село [[Чомаковци]] границата пресича река [[Искър]], следейки на изток подножието на праволинейния и стръмен разседно-обусловен северен склон на [[Маркова могила]].▼
== Граници ==
Границите на Западната Дунавска равнина са следните:
* на запад — до държавната граница на България с [[Република Сърбия]], респективно долината на река [[Тимок]];
* на север — до южния бряг на река [[Дунав]];
* на изток — от село [[Телиш]], [[Област Плевен]] на североизток до река [[Дунав]] по вододела между реките [[Искър]] и [[Вит]];
▲На* западна тазиюг граница— с [[Предбалкан]]а. Граница започва от северното подножие на уединената височина [[Връшка чука]], след това следи подножието на северния разседно обусловен стръмен склон на [[Рабишка могила|Рабишката могила]] (461 м), а по̀ на изток морфотектонски изразената граница се проследява по северното подножие на планинския рид [[Венеца]] (904 м) и [[Широка планина]] (941 м), където по протежението на северното бедро на Белоградчишката [[антиклинала]] ясно проличава морфоложката изява на разломно-дислокационните структури. При село [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]] границата пресича река [[Огоста]] и продължава на изток по северното подножие на разседно обусловения склон на [[Владимировски рид|Владимировския рид]]. Още по̀ на изток обхожда от север уединената височина [[Борованска могила]] и продължава на изток в южната околност на село [[Враняк]]. При село [[Чомаковци]] границата пресича река [[Искър]], следейки на изток подножието на праволинейния и стръмен разседно-обусловен северен склон на [[Маркова могила]], обхожда откъм север по-високия хълмист релеф и достиг до село [[Телиш]].
 
== Релеф ==
След това границата обхожда откъм север по-високия хълмист релеф при село [[Телиш]], по̀ на изток, при село [[Садовец]] пресича долината на река [[Вит]]
Западната област на Дунавската равнина се отличава с равнинно-хълмист характер, в който се наблюданат съчетанието на плоски вододели, каньоновидни и асиметрични долини и крайдунавски алувиални низини При проследяването на на нейната цялостна топографска повърхнина прави впечатление видимо изразеният наклон към север-североизток. В морфохидрографско и комплексно физикогеографско отношение Западната Дунавска равнина може да бъде диференцирана на две добре обособени подобласто — Тополовецко-Арчарска и Ломско-Искърска.
 
Тополовецко-Арчарската подобласт се простира от долината на река [[Тимок]] до западния вододел на река [[Лом (река)|Лом]]. Тя се отличава с плоски вододели и дълбоко всечените каньоновидни долини на реките [[Тополовец (река)|Тополовец]], [[Видбол]], [[Войнишка река|Войнишка]] и [[Арчар (река)|Арчар]].
 
От западния вододел на река [[Лом (река)|Лом]] до вододела между реките [[Искър]] и [[Вит]] се простира източната — Ломско-Искърска подобласт. Тук с голяма яснота се открояват простиращите се от югозапад на североизток асиметрични вододелни ридове, между които са тясно свързаните с тях добре изразени асиметрични долини на реките [[Лом (река)|Лом]], [[Цибрица]], [[Огоста]], [[Скът]] и [[Искър]]. асиметричните вододелни ридове се отличават с просторни полегати източни склонове, които на изток постепенно и незабележимо преминават към заливната тераса на съседната речна артерия. И обратно, западните склонове на асиметричните ридове се спускат стръмно към леглото на съответната река. Тези морфографски особености на на асиметричните вододелни ридове сес съпровождат с простираща се от югозапад на североизток воделна линия минаваща твърде близко до западния и на значително разстояние от съответния по̀ на изток приток на Дунав. Особено обширна и равна е леко наклонената на изток и североизток повърхнина на [[Златия (Област)|Златията]] в междуречието на [[Цибрица]] и [[Огоста]].
Западната част на равнината е най-тясна (посока север-юг) и има най-малка средна надморска височина. Западната част се характеризира с равнинно-платовиден релеф с наклон на пластовете на север-североизток. В тази посока са насочени и по-големите реки (Вит, Лом, Цибрица, Огоста и др.). На запад от река Лом реките са с тесни каньоновидни долини, а на изток от нея, речните долини са широки и асиметрични. Долинната асиметрия е резултат от взаимодействието между издигането на сушата през кватернера и прорязването на речните корита в слабо наклонените пластове от варовици и глини. Следвайки наклона на пластовете реките са измествали своите легла на изток, подкопавайки десните склонове на речните долини. По този начин са се образували асиметрични долини с полегат ляв и стръмен десен бряг. Характерни за релефа на тази част от Дунавската равнина са плоските долинни ридове - златии. Най-изразителна е златията между реките Цибрица и Огоста.
 
Непосредствено на юг от река Дунав се проследяват стръмните и отчасти терасирани от екзогенните процеси склонови откоси на вододелните ридове в северната периферия на Западната Дунавска равнина. Между тези вододелни ридове покрай река Дунав се простира цяла редица от крайбрежни алувиални низине — [[Видинска низина|Видинската]], [[Арчарско-Орсойска низина|Арчаро-Орсойската]], [[Цибърска низина|Долноцибърската]], [[Козлодуйска низина|Козлодуйската]] и [[Островска низина|островската]]. особено голяма площ заемат [[Видинска низина|Видинската]] и [[Козлодуйска низина|Козлодуйската]] низина, чиято незначителна средна надморска височина е от 30 до 35 м.
 
▲[[Файл:Ogosta.jpg|thumb|250px|Река [[Огоста]] в Дунавската равнина, в района на село [[Хайредин]]]]
Най-изразителните форми на релефа в Западната Дунавска равнина са:
* [[Арчарско-Орсойска низина]] (36,8 км<sup>2</sup>)
Line 18 ⟶ 27:
* [[Островска низина]] (25,6 км<sup>2</sup>)
* [[Цибърска низина]] (Долноцибърска низина, 21,5 км<sup>2</sup>)
 
== Геоложки строеж ==
Равнино-хълмистият релеф на Западната Дунавска равнина е изграден от [[неоген]]ни [[седимент]]и, които са представени от сарматски шуплести варовици, варовити пясъчници, пясъци и глини, върху които се установява наличието на [[плиоцен]]ски глини, пясъци и песъчливи глини. Тези различни по фациес плиоценски седименти в басейна на река [[Лом (река)|Лом]] се съпровождат със силно овлажнени лигнитни въглищни пластове, а във видинската низина при село [[Кошава]] има богати гипсови залежи. Целият този седиментен комплекс на плиоцена заедно с лежащите отдолу и разкливащи се на юг и на запад сарматски седименти показват видимо потъване на изток-североизток. Тези тектонски особенодти на Западната Дунавска равнина са отражение на нейното геоструктурно развитие в обсега на Ломската депресия. Върху този различен по възраст и литология седиментен субстрат се проследява нееднаквата по мощност плейстоценска льосова и льосовидна покривка.
 
== Климат и води ==
Западната Дунавска равнина има умерено-континентален климат. Тук освен характера на релефа и неговата надморска височина за формирането на климата оказват влияние простирането на областта в пояса на умерените географски ширини, широката и&#768; връзка с континента, въздействието на далечните и близките водни басейни и решаващата рола на въздушния пренос. Заедно със значителната трансформация на транспортираните различни по произход въздушни маси за формирането на климата в областта съществено влияние оказва релефът на съседните земи и най-вече на карпатската и старопланинската орографска бариера и широката континентална отвореност на цялата [[Дунавска равнина]] на изток и североизток към територията на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]].
 
Умерено-континенталният климат се потвърждава от количествените и качествените показатели на климатичните елементи. Тук средните януарски температури варират от -1,6°С (Видин) до -3,2°С (Кнежа), а средните юлски температури за същите станции са съответно 11,2°С (Видин) и 10,6°С (Кнежа), а техните средногодишни температурни амплитуди са значителни: 24,6°С за Видин и 25,9°С за Кнежа. Отбелязаните средни температурни стойности свидетелстват за наличието на сравнително горещо лято и на, общо взето, студена зима. от друга страна, изразените тук сравнително големи средногодишни температурни амплитуди илюстрират проявата на континентални черти на климата.
 
В Западната Дунавска равнина преобладаващите ветрове са от западна и северозападна посока. Областта се отличава с добре изразен континентален режим на валежите, с наличие на къснопролетен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум. Средногодишните валежни количества варират между 560 мм и 580 мм са значително по-малки от средногодишната валежна сума за цялата страна, но в същото време те са по-големи от останалата средна и източна част на Дунавската равнина.
 
Режимът и количеството на валежите и изпарението, естеството на геоложката основа, наклонът на релефа и харастерът на подстилащата повърхнина обуславят генезиса на оттока и проявеното смесено (дъждовно-снижно и карстово) подхранване на реките. Тук модулът на оттока варира от 2 до 7,5 l/s/km<sup>2</sup> и тази негова значителна диференцираност се обяснява най-вече с естеството на литоложкия субстрат, с наличието или липсата на растителна покривка и с наклона на релефа.
 
Основните речни артерии в Западната Дунавска равнина с малки изключения водят началото си или от [[Предбалкан]]а или от [[Стара планина]] (река [[Искър]] е изключение от това правило) и се явяват като транзитни водни артерии през равнината. По големите реки в Западната Дунавска равнина са: [[Тополовец (река)|Тополовец]], [[Видбол]], [[Войнишка река|Войнишка]], [[Арчар (река)|Арчар]], [[Скомля (река)|Скомля]], [[Лом (река)|Лом]], [[Цибрица]], [[Огоста]], [[Скът]] и [[Искър]].
 
== Източници ==
<references />
* Георгиев, Милан, Физическа география на България, С., 1979 г., стр.309-318. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 188-189. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Дунавска равнина| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Западна_Дунавска_равнина“.