Атанас Шопов (дипломат): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q12272694
Ред 18:
След [[Освобождение на България|Освобождението]] завършва право в [[Санкт Петербург]], а след това специализира и в Парижката [[Сорбона]]. Работи като главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Цариград]] (1884 - 1897), български търговски агент (1897 - 1908) и генерален консул в [[Солун]] (1909 - 1913).
 
През 1884 година е избран за редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] (днес Българска академия на науките). В 1885 година издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“, в която описва развитието на българското църковно и просвтено дело в областта.<ref>Офейков. Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия, Пловдив, Печатница на Ед. Дионне, 1885.</ref>

В 1887 и 1891 година предприема пътувания из [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и след тях издава следните трудовете: „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893). Негови съчинения са и „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Из новата история на българите в Турция“ (1895), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“ и други.<ref>А. Шопов, Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995</ref><ref>Щрихи от живота и дейността на Атанас Шопов (1855-1922). Пазарджик, 1998</ref>
 
[[Файл:Narodnostta i Ezika na Makedontsite.JPG|дясно|мини|„Народността и езикът на македонците“, Пловдив, 1888]]