Битка при Елена: Разлика между версии

На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при с. Йовковци. Руският щаб се установява в капиновския манастир "Св. Никола". Намиращия се в Златарица руски 42-ри пехотен Якутски полк е получил заповед да се оттегли към с. Карпново в резерв на Йовковската позиция. По този начин се дало възможност на османските войски да заемат Златарица. От там нататък техния път към Търново бил открит. В разстоянието от 25 версти до старата столица имало малки незначителни руски обозни части в с. Мерданя. При една настойчивост от страна на турското командване начело със Сюлейман паша, османските войски са имали златния шанс да превземат Търново. От там следвал удар в гръб на Шипченските позиции и деблокиране обсадата на Плевен. Това означавало провал на постигнатото от руските войски и тяхното отхвърляне отвъд Дунав. От това не се възползвали турците. Те предпочели да се отдадат на грабежи в Златарица. Руското командване видяло заплахата и привлякло всички възможни сили за запушване на фронта и отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и суграшица, за едно денонощие , руските 101-ви Пермски и 102-ри Вятски полкове под командването на ген. Малахов се предвижили от село Чаиркьой /дн. с. Камен/ през Стражица, Джулюница, Козаревец и Шереметя се предвижили и запушили подстъпите на осменцитеосманците към Търново. Героичния поход бил с дължина над 50 версти. На другия ден 24 ноември под общото командване на ген Малахов, Пермския полк заедно с Якутския полк и 13-ти хусарски Нарвски полк, с обща численост 5000 бойци, атакували 12 хилядния отряд на противника в района на селата Миндя и Златарица. Така до мръкнало 18.00 ч турците били прогонени и фронтът заздравен. Според военните специалисти боят бил проведен ммногомного вещо от руските командири "...Като по часовник, като по ноти" . Жертвите на русите били много малко, а противника понесъл ограмниогромни загуби на хора и оръжие. Противника изоставил оръдията си и ранените си войници. В руската военна историография се казва, че блестящо проведеното от руска страна сражение и героизма на пермци и якутци се загубилзагубило в дебрите на историята на фона на сраженията при Стара Загора, Шипка и Плевен. Четири дни след победата при Миндя и Златарица - Плевен паднал. След войната главнокомандващия Сюлейман паша бил съден за пропуснатите ползи по време на войната. В една от дванадесетте точки от обвинителния акт срещу него, той е обвинен за загубата си при Миндя и Златарица.