Лигатура (типография): Разлика между версии

[[Кирилица]]та използва широко лигатури. Така, няколко гласни са резултат от свързване на основна графема с предходна йотираща гласна (което се отбелязва с гръцката буква йота ι) : примерно ю (слято ιѹ) и отпадналите букви [[ѥ]] (ιе), [[ѩ]] (ιѧ), [[Йотиран голям юс|ѭ]] (ιѫ). Първообразът на я също възниква като лигатура между ι+a (ιa), но след реформата в руската азбука по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]] се заменя с ръкописното изпизванеизписване на носовнотоносовото е - [[ѧ]], което допо онова време в руския език е почнало да се изговаря в руския език като я. През 19 век този вариант е възприет и в българския.

Съвременната буква у също възниква като лигатура. Тя е взаимстваназаимствана от гръцката алфабетаазбука, където този звук се бележи с [[ѹ]] или изписано още като Ȣ (υ над o) - идва от съчетанието на [[омикрон]] и упсилон[[ипсилон]]. Всъщност лигатурата ю се изписва като „йотирано o“, въпреки че на дело отговаря на звука йу/ьу, именно поради тази причина.

В съвременните [[кирилица|славянски азбуки]] пример за лигатура е буквата [[Щ]], възникнала от съчетаването на Ш и Т, като втората бива поставена под първата и впоследстиевпоследствие камшичето се измества в края, за да е подобно на буквата Ц. Вече отпаднала лигатура, изписвана по същия тертипначин, е оть (Ѿ, ѿ), която още се ползвала за обозначаване на числото 800.

Друг пример са буквите от [[сръбска азбука|сръбската азбука]] Љ и Њ, възниквали при сливането на [[палаталнитепалатални съгласни|палаталните съгласни]] Н и Л със знака за омекотяване ь. Те са измислени от сръбския езиковед [[Вук Караджич]] през деветнаддесетидеветнадесети век.