Вируси: Разлика между версии

 

== История на изследванията ==

През 1884 година френският микробиолог [[Шарл Шамберлан]] изобретява филтър, чиито пори са по-малки от размера на [[бактерии]]те. С него той успява да премахне бактериите напълно от разтвор, първоначално съдържащ бактерии.{{hrf|Shors|2008|76-77}} През 1892 година руският биолог [[Дмитрий Ивановски]] използва такъв филтър, за да изследва патогена, известен днес като [[вирус на тютюневата мозайка]]. Експериментите му показват, че раздробени извлек от листа на инфектирани тютюневи растения остават заразни и след филтриране. Ивановски предполага, че инфекцията може да е причинена от [[токсин]], произвеждан от бактерията, но не доразвива тази идея.{{hrf|Collier|1998|3}} По това време се смята, че всички патогени могат да бъдат задържани от филтър и отглеждани в хранителна среда.{{hrf|Dimmock|2007|4}}

 

През 1898 година нидерландският микробиолог [[Мартинус Бейеринк]] повтаря експериментите на Ивановски и остава убеден, че филтрираният разтвор съдържа нов вид патоген.{{hrf|Dimmock|2007|4-5}} Той установява, че той се мултиплицира само в клетки, които се делят, но експериментите му не показват патогенът да е съставен от частици, поради което той го нарича ''contagium vivum fluidum'' (разтворим жив микроб) и ''virus'', общо наименование на патогените, използвано през 18 век.{{hrf|Collier|1998|3}} Бейеринк смята, че вирусите са течни, но тази теория е отхвърлена по-късно от [[Уендъл Стенли]], който доказва, че те са частици.{{hrf|Collier|1998|3}} По същото време, през 1899 година, германският бактериолог [[Фридрих Льофлер]] провежда подобен експеримент с инфекция на [[шап]] и също стига до извода, че става дума не за токсин, а за възпроизвеждащ се патоген.{{hrf|Collier|1998|3}}

 

 

 

Нов пробив в изследванията на вирусите е постигнат през 1931 година, когато американският патолог [[Ърнест Уилям Гудпасчър]] отглежда грипен вирус и няколко други вируса в оплодени кокоши яйца.{{hrf|Goodpasture|1931|371-372}} През 1949 година американците [[Джон Ендърс]], [[Томас Уелър]] и [[Фредерик Робинс]] отглеждат вирус на полиомиелит в изкуствено отгледани клетки на човешки ембрион, първият вирус, отгледан без използване на животински тъкани или яйца. Тяхната работа дава възможност на [[Джонас Солк]] да създаде първата ефективна ваксина срещу полиомиелит.{{hrf|Rosen|2004|1481-1483}}

=== Структура ===

[[Файл:Viral Tegument.svg|дясно|мини|Схематична структура на вирус]]

 

По структура вирусите се делят на два вида:

=== Симетрия ===

Срещат се два основни типа на симетрия на капсида. Третата форма е смесена между двата типа:

* Спирална симетрия (хеликален тип) - нуклеиновата киселина е спирално навита под спираловидно разположени белтъчни субединици.

* Сложна симетрия (кубично-спирален тип) - тези вируси в различните части но вириона са изградени по различен начин на симетрия.

Подобно на всички останали живи организми вирусите притежават две основни свойства - [[наследственост]] и [[изменчивост]]. Те са генетично детерминирани. Материален носител на наследствената информация на вирусите е нуклеиновата киселина - ДНК или РНК. Отсечката от нуклеиновата киселина, която кодира полипептидната верига на един белтък, се нарича цистрон. [[Ген]]ът може да бъде идентичен с цистрона или да включва повече от един цистрон. Всички гени в нуклеиновата киселина изграждат вирусния геном. Количеството на гените при РНК вирусите варира от 3 до 15, а при ДНК от 30 до 160 гена.

 

 

Спецификата на генофона на вирусната популация зависи от няколко фактора:

В таксономията на видовете вирусите са отделени в таксон ''Vira''. Включва огромен брой неклетъчни представители, паразитиращи по гръбначни и безгръбначни животни, растения, бактерии и нисши организми. Предложени са редица класификации F. Holnes (1948), Виктор М. Жданов (1950), A. Lwoff et all. (1962). Всички те се базират на клетъчния тропизъм на вируса, клиничната изява на заболяването, начин на разпространение, морфология и други свойства.

 

 

Класификацията на вирусите предложена от МКТВ е единна, универсална система, включваща в едно семейство вируси по различни видове организми с общ еволюционен произход и близки характеристики. По-нисшите елементи като подвид, щам и вариант се използват при кодиране на вирусите и работа с тях в лабораториите. При класификацията на МКТВ са взети под внимание три основни групи белези — морфология и свойства на вириона, размножаване на вируса в клетката и биологични особености.

 

=== ICTV класификация ===

 

:Разред (''-virales'')

[[Файл:Virus Replication.svg|дясно|мини|Схема на вирусната репликация]]

Вирусната обвивка съдържа няколко копия от белтък, който се свързва — абсорбира специфично от отделни клетъчни рецептори на клетката гостоприемник. Дадена клетка може да бъде инфектирана от определен вирус само ако има рецептори за него. След прикрепването на вируса към клетката при някои вируси в цитоплазмата навлиза само вирусната НК (както е при фагите), в други случаи навлизат и белтъци от вътрешната обвивка на вируса. От цитоплазмата вирусната НК се пренася в ядрото, където с помощта на клетъчни ензими се [[транскрибира]]. Новосинтезираната вирусна [[иРНК]] отива в цитозола и се транслира от рибозомите на клетката. Вирусните белтъци, които се синтезират от клетката гостоприемник, се делят на три категории: [[инхибиторни белтъци]], които спират синтезата на клетъчната ДНК, РНК и белтъци [[специфични вирусни ензими]], които осигуряват вирусната [[репликация]], и [[структурни вирусни белтъци]], които изграждат нови вирусни частици.

 

Вирусната репродукция се обуславя от няколко биологични и генетични особености на генома: