Средна Дунавска равнина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
Първоначалното морфогенетично развитие на Средната Дунавска равнина е свързано с образуването на сарматско-понтийската полифациална денудационно-абразионна и акучулативна повърхнина. При по-късното епейрогенно издигане през втората половина на [[плиоцен]]а тази повърхнина до известна степен е била разчленена и откроена от левантийската денудация. Нейната преобладаваща височина варира от 250 до 280 м. Над съвременната долинна мрежа на областта в твърде широк диапазон на височина от 180 до 200 м се проследяват добра запазените заравнености на левантийската полифациална денудационно-абразионна и акумулативна повърхнина. Нейното очертаване в течение на [[кватернер]]а е било обусловено от по-нататъшното разчленяване на геоложката основа и от формирането на съвременната долинна мрежа с добре изразените на места 3 до 4 [[плейстоцен]]ски и 1 [[холоцен]]ска тераси.
В течение на полицикличното развитие на релефа в Средната Дунавска равнина се е извършило скулптурното морфогенетично оформяне на [[Плевенски височини|Плевенските височини]], което е било стимулирано от една страна, от бавното епейрогенно издигане и, от друга страна — от регресивната проява на [[ерозия]]та на съответните артерии на реките [[Вит]] и [[Осъм]]. По това време са били оформени контурите на Тученишкото плато и заедно с това се е извършило разчленяването на твърдата карбонатна основа на миоценските, еоценските, палеоценските и сенонските варовици и образуването на каньоновидните долини на реките [[Тученица]] и [[Чернялка]]. В резултата на полицикличното развитие на релефа през плиоцена и кватернера се е извършило оформянето на долините на реките [[Осъм]] и [[Янтра]] с техните всечени меандри и привързаните към тях асиметрични долинни разширения, с наличието на полигенни тераси и изоставени речни легла — старици. Освен това върху морфоложкия облик на Средната Дунавска равнина е дал известен отпечатък и меридионалният тектонски процеп с наредените по неговото протежение между село [[Драгомирово (Област Велико Търново)|Драгомирово]] и град [[Сухиндол]] 14 [[базалтови могили]]. От друга страна, съвременният релеф е обусловен от формирания тук през младия плейстоцен льосов и льосовиден воал, чиято релефообразуваща роля е предизвикала не само фосилизирането и заличаването на контрастите от предишните дольосови земеповърхни форми, но и образуването на съвременния в широк диапазон плосък и отчасти заоблен релеф.
== Геоморфоложки особености ==
В обсега на Витската подобласт върху геоложкия субстрат на [[терциер]]ните и сенонските седименти е била формирана асиметричната долина на река [[Вит]] и нейните десни притоци — [[Тученица]] и [[Чернялка]]. Тук по протежение на десния стръмен долинен склон на [[Вит]] върху разкриващите се миоценски мергели се наблюдава осезаемият морфогенетичен ефект на активни съвременни и стари загаснали свлачища, а във връзка с преобладаващия карбонатен субстрат на Тученишкото плато стои широкото разпространение на карстовите форми и образуването на каньоновидните долини на реките [[Тученица]] и [[Чернялка]]. Профилираните от тях етажирани пещери потвърждават дълбокото окарстяване на миоценските, еоценските, палеоценските и сенонските варовици, а проявената тук подземна карстова хидрография чрез наличните карстови извори обуславя карстовото речно подхранване.
В пределите на Осъмската и Янтренската подобласт профилираните от всечените меандри аптски и баремски варовици и варовити пясъчници показват същевременно окарстения характер на тази геоложка основа. Тук при стръмните долинни откоси на меандрите наблюдаваните етажирани пещери и по-малки каверни говорят за дълбокото пониране на атмосферните води, което се потвърждава от профилираните на места карстови извори. от друга страна, в изпъкналите части на меандрите отложените в подножията на долинните склонове делувиални наслаги са не само вместилища на подпочвени води, но са и предпоставка за активна проява на свлачищните процеси.
Високите плоски вододелни гърбища при [[Сомовит]], [[Никопол]] и [[Свищов]], които се спускат стръмно към река [[Дунав]], показват морфогенетичното отражение на геоложката основа и на свлачищните прояви. Тук плоските льосови гърбища се отличават с присъщите за тях овални паничища и с наличието на добре изразени откоси, обусловени от вертикалната цепителност на порьозния неспоен седиментен субстрат. По тези места заедно с видимо запазените следи на деформираните от свлачищата тераси на река [[Дунав]] признаците на загасналите свлачищни процеси се потвърждават от изразените в морфографско отношение псевдотераси. От друга страна, активните свлачищни прояви тук се потвърждават с осезаеми морфогенетични признаци, представляващи раздрани зачимени повърхнини, добре изразени ванообразни понижения и отложени от гравитационните процеси делувиални маси. Целият този геоморфоложки комплекс е отражение на значителните суфозионни възможности на подпочвените води и ускорената проява на гравитационното свличане, довеждащо в дадени моменти до внезапно, катастрофално срутване. Тук изразените на места скални корнизи на горно- и долнокредните варовици заедно с льосовия воал образуват общи откоси със значителна амплитуда. Водопропускливостта на тази геоложка основа обуславя дълбокото пониране на валежните води, което се потвърждава от профилираните по варовиковите корнизи каверни и наличните под тях карстови извори.
== Климат и води ==
| |||