Андрей Николов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Андрей Николов|Андрей Николов (пояснение)}}
{{Биография инфо
| име= Андрей Николов
Line 13 ⟶ 15:
== Биография ==
Роден във [[Враца]] в бедно семейство на обущар. Талантът му е забелязан отрано. Учи в първия випуск на новосъздаденото в столицата [[Национална художествена академия|Държавно рисувателно училище]] (1896 г.), където е сред първите 40 приети студенти. Преподавателят му [[Борис Шатц]] препоръчва Андрей да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в [[Париж]]. Там той веднага се записва в ателието на известния скулптор [[Антоан Мерсие]]. Така българинът се оказва в кръга на най-изявените европейски творци.
В началото на [[
През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, [[Александър Стамболийски]] посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" - увещава го Стамболийски. През 1921-1922 г. Николов извайва бюст на Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, [[Жорж Нурижан]], скулптурът [[Арнолдо Дзоки]]. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През [[1927]] г. Николов се завръща в родината си.
Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската слулптура да получи европейско признание.
Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - сред най-познатите му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд", портретните бюстове на Ив. Мърквичка, Ал. Балабанов, Ал. Стамболийски, Ст. Михайловски, Кирил Христов, Цар Борис ІІІ, [[Яна Язова]] и др. Андрей Николов изгражда своеобразен „пантеон“, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Негов е полегналият бронзов лъв пред [[Паметник на незнайния войн|Паметника на незнайния войн]] в София.
С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век.
== Творби ==
Line 49 ⟶ 52:
{{СОРТКАТ:Николов, Андрей}}
[[Категория:Български скулптори]]
[[Категория:Родени във Враца]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Национална художествена академия]]
|