История: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Премахнати източници/бележки |
м Премахнати редакции на 90.154.214.132 (б.), към версия на Addbot |
||
Ред 16:
В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като [[геоложка история]], [[история на Вселената]], [[Еволюция|еволюционна история]] и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите [[Легенда|легенди]] и [[Митология|митове]].<ref>{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Seixas | first = Peter | chapter = Schweigen! die Kinder! | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 24 | lang = en}}</ref><ref name="Low1">{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Lowenthal | first = David | chapter = Dilemmas and Delights of Learning History | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 63 | lang = en}}</ref>
== Етимология ==
[[Файл:History-Dielman-Highsmith.jpeg|дясно|мини|''„История“'', мозайка от [[Фредерик Дилман]]]]
Древногръцкото [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(stori/a ἱστορία] (''istoria'') означава „изследване“ или „знание от изследване“, от [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(/stwr ἵστωρ] (hístōr) "познавач" (от прото-индоевропейското съществително *wid-tor: "някой, който знае"). <ref>{{en икона}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=history history]. Online Etymology Dictionary Etymonline.com. Retrieved 2010-05-16.</ref> В този смисъл е използвано например от [[Аристотел]] в неговата Περὶ Τὰ Ζῷα Ἱστορίαι (''Perì Tà Zôa Ηistoríai'' „Изследване за животните“).
Все още в този гръцки смисъл [[Франсис Бейкън]] използва термина през късния [[16 век|XVI век]], когато пише своята ''"Естествена история"''. За него историята е имала значение на ''„знание за обектите, определени от време и пространство“'', такъв тип знание, който е осигурен от паметта (докато [[наука]]та е била резултат от мисленето, а [[поезия]]та — от фантазията).
В [[европейски езици|Европейските езици]] днес история има едновременно значението на последователност от събития, както и тяхното описване, като второто често бива означавано с '''[[историография]]'''.
== Историография ==
{{основна|Историография}}
Историографията като термин има няколко основни значения. Тя може да се отнася до развитието на историята като наука: разказ за развитието на методологията и практиките (например преминаването от кратък биографичен очерк към продължителен тематичен анализ). Освен това историографията може да се отнася за създадените творби: специфичен исторически труд (например ''„средновековна историография през 60<sup>-те</sup> години на [[20 век]]“'' означава творбите върху средновековна история, написани през този период). Като трето значение може да се означи смисълът на историята - [[философия на историята]] (все по-често се използва ''теория на историята''). Като мета-описания на минали събития, третото значение често се позовава или използва предните две, като анализът обикновено се фокусира върху разказите, интерпретациите, [[мироглед]]а, употребата на доказателства или методите на представяне на други историци. Историците също спорят дали историята може да се изучава като единичен свързан разказ или като множество отделни и отчасти независими истории.
== Методи на историята ==
| |||