История: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 90.154.214.132 (б.), към версия на Panzer |
|||
Ред 28:
Историографията като термин има няколко основни значения. Тя може да се отнася до развитието на историята като наука: разказ за развитието на методологията и практиките (например преминаването от кратък биографичен очерк към продължителен тематичен анализ). Освен това историографията може да се отнася за създадените творби: специфичен исторически труд (например ''„средновековна историография през 60<sup>-те</sup> години на [[20 век]]“'' означава творбите върху средновековна история, написани през този период). Като трето значение може да се означи смисълът на историята - [[философия на историята]] (все по-често се използва ''теория на историята''). Като мета-описания на минали събития, третото значение често се позовава или използва предните две, като анализът обикновено се фокусира върху разказите, интерпретациите, [[мироглед]]а, употребата на доказателства или методите на представяне на други историци. Историците също спорят дали историята може да се изучава като единичен свързан разказ или като множество отделни и отчасти независими истории.
== Методи на историята ==
{{основна|Исторически метод}}
{| class="toccolours" style="float:right; margin:0 0 1em 1em; width:275px; text-align:left; clear:right;"
|-
|[[Файл:ancientlibraryalex.jpg|thumb|275px|center| [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]]]]
----
<div style="background:#f8eaba; text-align:center;"> Основи на историческия метод</div>
----
Съвременните историци поставят пред себе си следните въпроси:
# ''Кога'' е написан историческият източник?
# Къде е създаден?
# От кого?
# На какъв по-ранен материал се основава автора?
# Каква е оригиналната форма на източника?
# Доколко източника заслужава доверие?
|}
Историческият метод се заключава в следването на принципите и правилата на работа с първоизточниците и другите доказателства, открити в хода на изследванията и използвани при написването на исторически труд.
[[Херодот]] (484—425 г. пр.н.е.)<ref name="lamberg-karlovsky-p5">{{cite book |title=Ancient Civilizations: The Near East and Mesoamerica |author=Lamberg-Karlovsky, C. C. and Jeremy A. Sabloff |publisher=Benjamin-Cummings Publishing |year=1979 |pages=p. 5}}</ref> се счита от мнозинството историци за „баща“ на тази наука:
<blockquote>Херодот от Халикарнас събра и записа тези сведения, за да не
потънат миналите събития в забрава, и великите и достойни за удивление
деяния, като на елините, така и на варварите да не останат в неизвестност,
най-вече, понеже са воювали помежду си.<ref>Геродот. История. / Пер. и прим. Г. А. Стратановского. Статья В. Г. Боруховича. (Серия «Памятники исторической мысли».) Л.: Наука, 1972.</ref> .</blockquote>
Въпреки това, началото на използването на [[научен метод|научните]] методи в историята се свързва с друг негов съвременник, [[Тукидид]], и книгата му „История на Пелопонеските войни“. За разлика от Херодот и религиозните му колеги, Тукидид разглежда историята като продукт на избор и действия не на боговете, а на хората, у които търси всички причини и следствия.<ref name="lamberg-karlovsky-p5"/>.
Собствени традиции и развитие на методите на историческото изследване съществуват в древен и средновековен [[Китай]]. Основите на професионалната историография там са заложени от [[Сима Циен]] (145—90 г. пр.н.е.), автор на „Исторически записки“. Последователите му използват този труд като образец за исторически и биографични съчинения.
Върху [[християнска историография|християнската]] и въобще върху западната историография голямо влияние оказва [[Аврелий Августин]]. До 19 век историята обикновено се разглежда като резултат от линейно развитие по план, който е определен от Бог. [[Хегел]] също следва тази идея, макар да ѝ придава по-светски вид.<ref name="graham-ch1">{{cite book |title=The Shape of the Past |author=Graham, Gordon |publisher=Oxford University |year=1997 |chapter=Chapter 1}}</ref> От философията на Хегел, идеята за линейния исторически прогрес преминава в [[марксизъм|марксистката]] философия на историята.
Арабският историк [[Ибн Халдун]] през [[1377]] г. анализира грешките, които често извършват историците. Той подчертава културните различия между съвременност и минало, и затова е нужно внимателно отношение към източниците, разпределяне на принципите, съгласно които може да им се даде оценка и накрая — да се интерпретират събитията и културата на миналото. Ибн Халдун критикува предразсъдъците и лековерието на историците.<ref>[[Ibn Khaldun]], Franz Rosenthal, N. J. Dawood (1967), ''The Muqaddimah: An Introduction to History'', p. x, [[Princeton University Press]], ISBN 0-691-01754-9.</ref> Неговият метод залага основите за оценката на ролята на държавата, пропагандата, средствата за комуникация и на систематичните предразсъдъци в историографията.<ref name=Mowlana>H. Mowlana (2001). «Information in the Arab World», ''Cooperation South Journal'' '''1'''.</ref>, във връзка с което Ибн Халдун се счита за „баща на арабската историография“.<ref>Salahuddin Ahmed (1999). ''A Dictionary of Muslim Names''. C. Hurst & Co. Publishers. ISBN 1-85065-356-9.</ref><ref name=Enan>{{citation|title=Ibn Khaldun: His Life and Works|first=Muhammed Abdullah|last=Enan|publisher=[[The Other Press]]|year=2007|isbn=9839541536|page=v}}</ref><ref name=Akhtar>Dr. S. W. Akhtar (1997). «The Islamic Concept of Knowledge», ''Al-Tawhid: A Quarterly Journal of Islamic Thought & Culture'' '''12''' (3).</ref> Голямо значение има разработването от Ибн Халдун на концепцията за политико-демографски цикли, представляваща един от първите опити за научно описание на [[Клиодинамика|историческата динамика]].<ref>[http://cliodynamics.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=49 Коротаев А. В. ''Долгосрочная политико-демографическая динамика Египта: Циклы и тенденции'']. М.: Восточная литература, 2006. ISBN 5-02-018526-4</ref>
Сред другите историци, оказали влияние за въвеждането на методология в историческите изследвания, могат да се споменат [[Леополд фон Ранке]], [[Джордж Тревелян]], [[Фернан Бродел]], [[Марк Блок]], [[Люсиен Февр]], [[Роберт Фогел]]. Против използването на научна методология в история излизат такива автори като например [[Хю Тревор-Ропер]]. Те заявяват, че за разбирането на историята е нужно въображение, затова историята трябва да се счита не за наука, а за [[изкуство]]. Не по-малко спорният автор [[Ернст Нолте]], следвайки класическата немска философска традиция, разглежда историята като движение на идеи. [[Марксизъм|Марксистката]] историография, представена на запад (в частност работите на [[Ерик Хобсбаум]] и [[Исак Дойчер]]), има за цел да потвърди философските идеи на [[Карл Маркс]]. Техните опоненти, представляващи [[антикомунизъм|антикомунистическата историография]], като [[Ричард Пайпс]] и [[Робърт Конкуест]], предлагат интерпретация на историята, противоположна на марксистката.
Съществува дори и обширна историография от гледна точка на [[феминизъм|феминизма]]. Редица [[постмодернизъм|постмодернистични]] философи пък изцяло отричат възможността за непредубедена интерпретация на историята и съществуването на научна методология. В последно време все по-голяма сила набира [[клиодинамика]]та — математическото моделиране на историческите процеси.
== Философия на историята ==
| |||