|
| наставка=
| роден-дата= [[1904]]
| роден-място=[[Пътеле]], днес [[ГърцияОсманска империя]]
| починал-дата=[[1956]]
| починал-място=[[Битоля]], днес [[Република МакедонияЮгославия]]
}}
'''Андрей Пандов Чипов''' ({{lang-el|Ανδρέας Τσίπας}}, ''Андреас Ципас'', на [[македонски език{{lang-mk|македонски литературен език]]: ''Андреја Чипов''}}, ''Андрея Чипов'') е [[Гърция|гръцки]] [[политик]], генерален секретар на Централния комитет на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия]].
==Биография==
Чипов е роден в [[1904]] година в [[леринско]]то село [[Пътеле]], днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. През 20-те години Пътеле става опорна точка на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия]] в [[Егейска Македония]], а през 30-те години в селото е образувана секция на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]]. В [[1933]] година Чипов става лидер на ВМРО (обединена) в Егейска Македония и същевременно член на Централния комитет на ГКП. През [[1935]] година взема участие в работата на Седмия конгрес на Третия [[комунистически интернационал]] в [[Москва]]. На последните предвоенни избори в Гърция, проведени на [[31 януари]] [[1936]] година, Чипов е избран за народен представител с листата на ГКП. Пълномощията му в парламента на Гърция се прекратяват с въвеждане на диктатурата на [[Йоанис Метаксас]] през август същата година.
Между [[1936]] и [[1941]] година Чипов е в затвора [[Акронавплия]]. Там е избран за секретар на партийния комитет, излъчен от нелегалните партийни организации на комунистите-затворници. След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година на 30 юни заедно с [[Атанас Пейков]], [[Лазар Дамов]] и още 24 комунистически затворници от български произход Чипов е освободен по настояване на [[Солунски български клуб|Солунския български клуб]] пред германските окупационни власти. Това става след като те декларират пред властите български произход.
[[Файл:Lazo Trpovski and Andrey Chipov communists from Aegean Macedonia.jpg|дясно|мини|200п250п|[[Лазо Търповски]] и Андрей Чипов.]]
След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с [[Андреас Дзимас]] и [[Константинос Лазаридис]] - също освободени от затвора, както и с [[Петрос Русос]], [[Панделис Карагицис]] и [[Хриса Хадзивасилиу]] на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.
По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] Чипов е активен лидер на [[ЕАМ|Национално освободителния фронт]] (ЕАМ).
Умира в [[Битоля]], [[Югославия]] през [[1956]] година, изолиран и изпаднал в немилост.<ref>Киселиновски, Стојан. Македонски дејци (ХХ век). Скопје, 2002, 236—237</ref>
==Източници==
| 