Химичен елемент: Разлика между версии

ДревнитеПреди философида правятстане опитизвестно за систематизиранесъществуването на класическитеатомите като градивни елементи зана веществото, древните философи правят опити да обяснят явленията в природата като предполагат, че съществуват ограничен брой „елементи“, от които е изградена природата. Такива съществуват в древен Вавилон, Гърция и в хиндуизма. В [[Древна Гърция]] например четирите класически елементи са: [[вода]], [[въздух]], [[земя]] и [[огън]].

Пръв употребява думата ''елемент'' гръзкиятгръцкият философ [[Платон]] през 360 г.пр.н.е. в своя диалог „Тимей“, в който се описват органични и неорганични вещества. Той вярва, че четирите класически елементиелемента са изградени от малки правилни многостени[[многостен]]и: огънят - [[тетраедър]], водата - [[икосаедър]], земята - [[куб]] и въздухът - [[октаедър]].<ref>

[[Аристотел]] през 350 г.пр.н.е. прибавя пети елемент, който нарича [[етер]], от който са изградени небесата. Той дава и определение на думата елемент: тяло, от което се състоят други тела, с други думи, то е съставна част на други вещества, но което не може да се състои от такива.<ref>

От времето на Бойл до началото на XX век терминът химичен„химичен елементелемент“ е дефиниран като чисто химично вещество, което не може да се раздели на по-прости такива.<ref name="boyle">

}}</ref> Казано с други думи, химичният елемент не може да се превърне в друг химичен елемент с помощта на химични процеси. През 1913 година [[Хенри Мозли]] открива, че основата за атомнияатомният номер на елементите есе определя от зарядътзаряда на ядрото на атома. Това води до съвременната дефиниция за химичен елемент, която отстранява някои неясноти по отношение на понятията [[изотоп]]и и [[алотроп]]и.