Пандо Ванчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м поправка ISBN
Ред 14:
Пандо Ванчев е роден на [[6 октомври]] [[1919]] година в [[Узунджово]], Хасковско. Следва [[електроинженерство]] в [[Загреб]] и [[Братислава]], където участва в [[Словашко народно въстание|Словашкото народно въстание]] през 1944 година. През 1948 година се дипломира в [[Прага]], след което работи в [[Министерство на електрификацията|Министерството на електрификацията]].<ref name="ташев">{{ташев|76}}</ref>
 
От 1952 година Ванчев работи в апарата на БЗНС в [[Хасково]], между 1956 и 1976 година е заместник-председател и председател на Окръжния народен съвет, а през 1962 година става член на Управителния съвет на БЗНС.<ref name="ташев"/> През 1971-1976 година е член на новосъздадения [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]], а от 1974 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС.<ref name="ташев"/> От 1973 до 1976 година е заместник-председател и първи заместник-председател на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]].<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 317, ISBN 954-528-790-ХX</ref>
 
В периода 1976-1986 година Пандо Ванчев е министър на съобщенията във [[Правителство на България (73)|второто правителство]] на [[Станко Тодоров]] и [[Правителство на България (74)|правителството]] на [[Гриша Филипов]]. През 1986 година става секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1989 година получава званието „[[Герой на социалистическия труд]]“, но в края на годината е отстранен от политическите си постове.<ref name="ташев"/>