Данчо Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м поправка ISBN |
||
Ред 28:
|предшестван от = [[Боян Българанов]]
|наследен от = [[Станко Тодоров]]
|роден_дата = [[31 декември]] [[1911]]
|роден_място = [[Салманово]], [[България]]
|починал_дата = {{дсг|1991|11|26|1911|12|31}}
|починал_място = [[София]], [[България]]
Ред 64:
Член на [[БРП (к)]] от 1932 г. Учи икономика в Свободния университет ,София (1934-1939). Дипломира се и работи в Районен кооперативен съюз и Българска земеделска и кооперативна банка (Шумен).<ref>Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945-1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 230</ref>
Участнва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Пълномощник на ЦК на [[РМС]] във Врачанско. От 1941 г. е в нелегалност. Партизанин в [[Партизански отряд „Гаврил Генов“]] от 1943 г.
След 9 септември 1944 г. кратко време работи в апарата на [[БРП (к)]]. Заместник-председател на комисията по Държавен контрол (1947-1949). В периода 1950-1962 г. е министър на транспорта и съобщенията. От 1954 до 1971 г. е член на [[ЦК на БКП]]. От 1957 до 1958 е секретар на ЦК на БКП<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 139]</ref>. Между 1963 и 1966 г. е посланик на България в [[ГДР]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 262, ISBN 954-528-790-
==Източници==
<references />
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|13}}
{{пост списък|Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|6}}
{{пост списък|Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|4}}
{{СОРТКАТ:Димитров, Данчо}}
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
| |||