Казимир Ернрот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Премахнати редакции на Денис Маринов (б.), към версия на Addbot |
||
Ред 1:
{{
портрет=Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|
описание=руски генерал |
наставка= |
роден-дата=[[1833]] |
починал-дата=[[1913]] |
▲|роден_място = Сееста, дн. [[Финландия]]
▲|починал_място = [[Хелзинки]], дн. [[Финландия]]
}}
'''Йохан Казимир Густавович Ернрот''' е [[Русия|руски]] [[офицер]] от [[шведи|шведски]] произход, роден във [[Финландия]], [[генерал-лейтенант]], участник в [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878). След [[Освобождение]]то на България е [[военен министър]] ([[1880]]-[[1881]]), [[министър-председател на България|министър-председател]] (1881) и [[министър на вътрешните работи]] (1881) на [[Княжество България]].
== Биография ==
Роден е през [[1833]] г. в имението Сееста (дн. [[Финландия]]) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Служи в [[Курск]]ия пехотен полк, с който взема участие във войните с местните жители на [[Северен Кавказ]] (1856-1860). Прехвърлен е в [[Полша]] (1861-1863) и участва в потушаването на Варшавското въстание. Командир е на [[Витебск]]ия пехотен полк (1863-1867). [[Генерал-майор]] от 1869 г.▼
▲Роден е през 1833 г. в имението Сееста (дн. [[Финландия]]) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Служи в [[Курск]]ия пехотен полк, с който взема участие във войните с местните жители на [[Северен Кавказ]] (1856-1860). Прехвърлен е в [[Полша]] (1861-1863) и участва в потушаването на Варшавското въстание. Командир е на [[Витебск]]ия пехотен полк (1863-1867). [[Генерал-майор]] от 1869 г.
Казимир Ернрот участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание [[генерал-лейтенант]] (1877). След войната се уволнява от руската армия.
===
Остава в България като съветник на княз [[Александър I Батенберг]]. От [[1880]] г. е военен министър на [[Княжество България]]. Оказва активно съдействие на княз Александър I при извършването на държавния преврат в България през [[1881]] г. Назначен е за [[министър-председател]] на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II велико народно събрание и въвеждането на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността [[министър на вътрешните работи]], след което заминава за [[Русия]]. Споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
===След България===
В Русия е заместник на държавния секретар (1882-1888) и държавен секретар (1888-1891) по въпросите на [[Финландия]]. След пенсионирането си се оттегля в [[Хелзинки]], където умира от удар през [[1913]] г.
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от [[Втората световна война]] Адолф Ернрот и бившият президент на „[[Нокиа]]“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
| |||