Димитър Станчов: Разлика между версии

}}

'''Димитър Янев Станчов''' е [[България|български]] [[дипломат]] и [[политик]], оглавявал 28-ото правителство на България ([[1907]]).

 

Димитър Станчов е роден в [[Свищов]]. Родът му е преселен от района на [[Берат]] в края на ХVІІІ век.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 8, 14.</ref> Учи във [[Виена]]. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. След избирането на [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]] за княз той е негов личен секретар ([[1887]]-[[1889]]) и началник на неговия Таен кабинет (1889-[[1894]]). Той се оженва за [[графиня]] Анна дьо Грено, дъщеря на [[хофмаршал]]а на [[княз Фердинанд]] граф дьо Грено и [[придворна дама]] на [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|княгиня Мария-Луиза]].

 

Станчов е дипломатически агент на България в [[Румъния]] (1894-[[1895]]), [[Австро-Унгария]] (1895-[[1897]]) и [[Русия]] ([[1896]]-[[1906]]). От 1906 до [[1908]] е външен министър в правителствата на [[Димитър Петков]] и [[Петър Гудев]], а след убийството на Димитър Петков за няколко дни [[министър-председател|оглавява правителството]]. През следващите години е посланик във [[Великобритания]] (1908), [[Франция]] (1908-[[1915]]), [[Белгия]] ([[1910]]-1915) и [[Италия]] (1915). Той се противопоставя на включването на България в [[Първа световна война|Първата световна война]] и е отстранен от служба.

 

След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила [[Ньойски договор|Ньойския договор]] ([[1919]]). След това е посланик във Великобритания ([[1920]]-[[1921]]), Белгия (1921-[[1922]]) и [[Холандия]] (1922-[[1924]]). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на [[Александър Цанков]].

 

Димитър Станчов е женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено ([[1861]]-[[1955]]), имат пет деца:

* Александър Станчов

Внук на Димитър Станчов е дипломатът [[Иван Станчов]] (р. 1929).

 

* Орден "За граждански заслуги" (1894)

* Орден на Белия орел (Русия, 1907)

 

* {{ташев}}

* Граф Робер дьо Бурбулон, "Български дневници". София 1995, ИК "Колибри"

* Анна Станчова, род. Графиня де Грено, "Дворцови и дипломатически спомени 1887-1915". София, 1934.

 

{{пост списък|Министър-председател на България|22}}

{{пост списък|Председател на Българския олимпийски комитет|2}}

 

{{СОРТКАТ:Станчов, Димитър}}