Петко Бочаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м доизглаждане |
м Премахнати редакции на Денис Маринов (б.), към версия на 95.87.201.38 |
||
Ред 2:
| име = Петко Бочаров
| портрет = Petko-Bocharov-20101104-1.jpg
| портрет-описание = На премиерата на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4
| описание = български журналист
| роден-дата = {{Дата на раждане и години|1919|2|19}}
Ред 10:
'''Петко Димитров Бочаров''' е [[България|български]] [[преводач]] и [[журналист]].
Той е роден на [[19 февруари]] [[1919]] година в [[София]]. Завършва [[Американски колеж|Американския колеж]], а след това [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. От 1952 година работи в [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]], първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „[[Свободна Европа]]“ и в „[[Дойче веле]]“. На 23 февруари 1992
[[File:Petko-Bocharov-20101104-2.jpg|
▲От 1952 година работи в [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]], първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „[[Свободна Европа]]“ и в „[[Дойче веле]]“. На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не“, с която става още по-известен. Днес пише предимно за вестник „Новинар“.
▲[[File:Petko-Bocharov-20101104-2.jpg|мини|Петко Бочаров раздава автографи под формата на печат-[[екслибрис]] на представянето на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4 ноември 2010 г.]]
Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на [[Държавна сигурност]].<ref name="РЕШЕНИЕ_111">{{cite web | year = 2010 | url = http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1059&Itemid=47 | title = Решение №111 от 17.02.2010 г. — печатни издания | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 17 февруари 2009}}</ref> Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.<ref>{{cite web | last = Делийска| first = Аделина| year = 2008| url = http://www.novinar.net/news/metodi-andreev-koristta-iziade-glavite-na-zhurnalistite-agenti_MjgxNzs0MQ==.html| title = Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти| publisher = Новинар| accessdate = 17 февруари 2010}}</ref>
Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.▼
През 2010 г., той публикува своите автобиографични книги, „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“.▼
▲През 2010
▲Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.
== Преводи ==
* [[Карл Сандбърг]], Приказки за страната Алабашия, Народна младеж, София, 1967.
* [[Кърт Вонегът]], Котешка люлка. Закуска за шампиони, Отечествен фронт, София, 1977.
Line 35 ⟶ 27:
* Стивън Картър, Цивилизованото поведение. Обноски морал и поведение на демокрацията, ИК „Слънце“, София, 2002.
== Бележки ==
<references/>
| |||