История на Бургас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1517013. |
|||
Ред 159:
През 1980-те години, замърсяването на въздуха и водата причинява сериозен екологичен проблем които води до протести. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда от страна на управляващите, така и неспазването на екологичните стандарти, от страна на изградената през комунизма индустрия.До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.<ref>Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: ''Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens'', Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329</ref><ref>Francis W. Carter, David Turnock: ''Environmental problems in Eastern Europe'' в ''Routledge natural environment — problems and management series'', 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 9780415137577, стр. 58-59</ref><ref name="NP504">Николова/Панайотов: стр. 37; стр. 504</ref>
==== Обществено и стопанско развитие на Бургас и време на социализма (1944-1989) ====
{{източник|Бургас е основният икономически, транспортен, административен и културен център в Югоизточна България.Разположен е на широк и удобен залив. До Кримската война е бил малко рибарско селище. При развитието на капиталистическите обществено-икономически отношения преди 1944 г. градът нараства като пристанище за износ на зърнени храни, брашно и дървен материал. На базата на местните суровини се развиват хранително-вкусовата промишленост (мелничарска и маслодобивна), а на базата на вносни - металообработваща и памукотекстилна. Тогава възникват предприятията "Камбана", която при социализма се разраства и се нарича ДИК “Маршал Толбухин” ; Консервна фабрика създадена от братя Кацарови; Захарна фабрика на Чальовски, след национализацията прерастнала в захарен завод "Победа"; моливна фабрика "Девеко" създадена от индустриалеца Димитър Вълчев; бирената фабрика и др.
След Втората световна война населението на града е малко над 50 000 души като към края на 1989 год. достига над 190 000 души и така става четвъртия град по численост на населението в страната.
От средата на 50-те години градът бързо се индустриализира с разширяването на съществуващите и национализирани след 1947 г. предприятия и построяването на нови, които са с първостепенно стопанско значение за страната. През 1963 г. влиза в експлоатация най-голямото нефтопреработвателно предприятие на Балканския полуостров-„Нефтохим” (обособен като НХК,включващо завод за синтетични влакна "Булана",завода за полимери и др.). Край Бургас е създадено и голямо пристанище за обработка на танкерите със суров нефт и други петролни деривати.
Други предприятия с водещо народно-стопанско значение са: Кабелен завод „Васил Коларов”, Завод за вентилационна техника „Спартак”, Корабостроителен завод, КРЗ „Илия Бояджиев”, Завод за чугунени радиатори и за метални изделия „Георги Димитров” ( създаден на база на съществуващата преди девети септември фабрика "Верига"), Вагоностроителен завод „Червено знаме”, най-големия рибен консервен комбинат в Европа – „Славянка”, Предприятието "Морски и океански риболов", се превръща в едно от водещите в световен мащаб и за чиито нужди е създаден и специализиран техникум с общежитие.
Стопански предприятия от голямо значение за местната икономика са още: Бургаски медни мини с различни поделения в окръга,Прибостроителен завод, ДИК “Маршал Толбухин”-за производство на растителни масла и сапуни , завод за шоколадови и захарни изделия „Победа”, мебелен завод „Гочо Иванов”, завод за канцеларски материали „Хемус”, завода за хавлиени изделия „Яна Лъскова”,бирена фабрика, Винком, "Тих труд",голямо поделение на месокомбинат "Родопа",произвеждащо прочутият шпеков салам "Бургас" и др.
Именно поради силната концентрация на множество промишлени предприятия и най-вече заради основния замърсител - „Нефтохим”, през 70-те и особено през 80-те замърсяването на въздуха и водата причинява сериозни екологични проблеми за града.
Бургас е голям пристанищен център - на първо място по товарооборот (към 1979 г). Бургас е център на морския ни туристически флот.
Поради бързата индустриализация градът се разраства многократно по т.нар. „социалистически модел“ с построяването на много жилищни комплекси. През годините по него са изградени жилищните комплекси Толбухин, Изгрев, Зорница, Славейков, Меден Рудник и др. Едни от първите построени жилищни блокове са в кв. „Толбухин”. В комплекс Славейков през 1980 година е построен с 52 входа и 482 м най-дългият жилищен блок в България и удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на РУМ” Краснодар”. Друга емблематична сграда от този период е жилищния блок 77 в квартал Толбухин, известен в Бургас като "Краставицата".
Емблематични сгради за града построени през социалистическия период са: Летният театър (1958 г),хотел „Приморец” (края на 50-те),хотел "България"(1976),СЗ "Младост(най голямата спортна зала в града,построена през 70-те заедно с изграждането на жк "П.Р.Славейков", хотел "Космос"', сградата на Операта и др. }}
=== Развитие в посткомунизма ===
| |||