Абазини: Разлика между версии

Абазините са наследници на древното население на Западен [[Кавказ]], обитаващо [[черно море|черноморското]] крайбрежие между реките [[Туапсе]] и [[Бзъб]] (западната част на съвременна [[Абхазия]]). Споменати са от Флавий [[Ариан]] (1 в.сл.Хр.) под името Αβασγοί, Αβασκοί, което представлява формата за множествено число ''абазэхэ'' „абазинци“ в адигейски<ref>V. Chirikba. The Origin of the Abkhazian People. в: G. B. Hewitt. The Abkhazians: a Handbook, St.Martin's Press, 1998. с. 44</ref>. Древните им предци са били северни съседи на абхазците, сред които се асимилират по време на първото хилядолетие сл.Хр. През Средните векове абазините се преселват на северните склонове на Кавказ в съседство с адигските племена ([[черкези]]). Абазините се споменават и в средновековния грузински летопис „Картлис Цховреба“ под името ''абаза''. Италианският пътешественик Плано Карпини по време на посещението си при татарите през 1246 г., споменава покорения от татарите народ Обесесиобесеси. Възможно е под това название Обесесиобесеси да се крие названието абазини.

Първи сведения за абазинско население на север от Кавказ има от 14 век. Впоследствие част от абазините бива погълната от черкезкото население, а останалата част попада под силното влияние на адигскатаадигейската феодална култура. Традиционният бит, поминък, занаяти и творчество на абазинския народ почти не се отличава от черкезкия към средата на 19 век, но абазините продължават да развиват някои традиционни стопански дейности като [[градинарство]] и [[пчеларство]], които са характерни за [[абхазци]]те. Когато започва Кавказката война (1817-1864), абазините обитават планинските местности от [[Теберда]] на изток до Лаба на запад.