Ньойски договор: Разлика между версии

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от Българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.

 

 

Представителите на [[САЩ]] се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става в 1939 г.). Президентът [[Удроу Уилсън]] настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията [[Мидия]]-[[Родосто]] твърдо е подкрепена от САЩ,<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/1310 Тодор Коруев, Драмите на България и Великите сили, ДУМА, 3. Юли 2010, брой 150]</ref> но Франция и Великобритения отхвърлят разумният подход на САЩ, в отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.

 

 

=== Военни клаузи ===