Уикипедия

Вятърна енергия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м кор.
Ред 5:
* ''Електрическа'': с помощта на електрически генератори силата на вятъра може да се превърне в електричество.
 
Вятърната енергетика е бурно развиващ се отрасъл, за което свидетелства фактът, че в края на 2008 година общият капацитет на [[Ветрогенератор|ветрогенераторите]] в световен мащаб е 120 гигаватаGW<ref name=wwindea>[http://www.wwindea.org/home/index.php?option=com_content&task=view&id=223&Itemid=40 120 Gigawatt of wind turbines globally contribute to secure electricity generation].</ref> В началото на 2009 година 80 страни в света използват този вид енергия за промишлени цели.<ref name=wor>[http://www.worldwatch.org/node/6102?emc=el&m=239273&l=5&v=ca5d0bd2df Wind Power Increase in 2008 Exceeds 10-year Average Growth Rate]</ref>
 
Вятърната енергия е чиста, без вредни емисии. За сметка на това конструирането на ветрогенератори не се посреща с ентусиазъм от всички, най-вече заради някои странични ефекти върху околната среда - разливане на смазочни материали и хидравлични течности, промени в микроклимата, опасност за птиците, загрозяване на пейзажа и други.<ref>[http://www.pnas.org/cgi/content/full/101/46/16115 The influence of large-scale wind power on global climate — PNAS]</ref><ref>[http://www.bwea.com/media/news/060213_bl.html UK's most powerful wind farm could power Paisley]</ref>
 
== Необходимост от нови източници на енергия ==
От една страна, високите темпове на добиване на [[полезни изкопаеми]], и от друга, използването в производствените процеси само на ¼ от добитите суровини довежда през [[ХХ век]] до изчерпване или значително намаляване на запасите им в много региони на света.<ref name=textbook>География и икономика за девети клас, Издателство "Просвета", ISBN 954-01-1049-1</ref> Установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в света, се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани.<ref name=textbook />
 
През 70-те години на ХХ в. възниква [[енергийна криза]], която е резултат от увеличената цена на [[нефт]]а от [[Близък изток|Близкия изток]]. Преодоляването на енергийната криза е свързано с известно ограничаване на използването на [[нефт]] в развитите страни, с въвеждане в експлоатация на нефтогазовите находища в [[шелф]]а на [[Северно море]] и на други нови находища и с търсене на алтернативни източници на [[енергия]]. Причините за суровинно-енергийния проблем са количеството и качеството на [[природен ресурс|природни ресурси]], неравномерното им териториално разпределение, нарастването на техния [[добив]], нерационалното им използване от [[човек]]а в процеса на неговата стопанска дейност и рязкото увеличаване в броя на [[население]]то.
 
Екологичните проблеми са пряко свързани със суровинно-енергийния проблем. Постоянното изгаряне на суровини (на въглища в [[ТЕЦ]]-овете например) предизвиква отделянето на [[въглероден диоксид]] в [[атмосфера]]та, който е от основните фактори за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]].<ref name=textbook /> Всички тези факти налагат търсенето на нови видове източници на енергия, на алтернативни решения. Едно такова решение се явявае вятърната енергия, добита от механичната сила на [[вятър]]а, при която [[кинетична енергия|кинетичната му енергия]] се превръща в [[електричество|електрическа]].<ref name=textbook />
== История ==
 
Ред 22:
 
=== Вятърни турбини ===
Ветрените технологии използват енергията на [[въздушна маса|въздушните маси]] над земната повърхност, които са резултат от движението, предизвикано от [[топлина]]та на [[Слънце]]то и движението на [[Земя]]та. [[Въздух]]ът задвижва перките на енергийното съоръжение, монтирани на [[ротор]] в резултат на [[сила]]та, която се създава от [[разлика]]та в наляганията между високото [[налягане]] върху плоската [[повърхност]] на перките и ниското налягане на обратната им страна. Въртенето им води до директно производство на [[механична енергия]], която може да се превърне в електрическа с помощта на електрогенератор. Най-общо казано, вятърната турбина е уред, който превръща вятърната кинетична енергия в електрическа. За разлика от вятърните водни помпи, които са с много перки, за да имат по-голям [[въртящ момент]], електрогенераторите са съсс 2 или 3 витла, като при тях целта е висока [[скорост]] на [[въртене]]. Освен с хоризонтална [[ос]], [[генератор]]ите могат да са и с вертикална. Оста е свързана посредством предавателна кутия.
 
[[File:Schema Windenergieanlage.png|мини|270п|Схема на устройството на вятърна турбина]]
Роторът се състои от хъб, три витла и система за стъпково регулиране на ъгъла на атака на всяко витло спрямо въздушния поток, като всички компоненти са разположени насрещно на вятъра. Те са със специална аеродинамична форма, за да могат да създават и използват [[подемна сила|подемната сила]] на [[въздушно течение|въздушното течение]]. Механичната [[мощност]] на роторните витла се подава към генератора посредством трансмисионната система. Тя се състои от кутия с предавателен блок от зъбни колела, блокираща система, както и от спомагателни смазваща и охлаждаща системи. Предавателния блок от зъбни колела осъществява преобразуване на [[оборот]]ите. Блокиращата система е разработена да “заключва” генератора, когато [[турбина]]та е спряна. Въртящата система обръща корпуса (кутията) на ротора по направлението на „вятърната атака”, използвайки задвижващ и зъбен механизъм. [[Микропроцесор]]на система следи и контролира състоянието на системите на вятърния генератор. Регулиращите системи са разработени за дистанционно обслужване от станция посредством оптични влакна.
 
Вятърните турбини могат да бъдат използвани самостоятелно или да бъдат свързани към [[електрическа мрежа]], или дори комбинирани с клетки за събиране на [[слънчева енергия]]. Те се монтират върху [[кула]]. В повечето случаи [[вятър]]ът е толкова по-силен и постоянен и по-малко завихрен, колкото по-голяма е височината, до която достига кулата. Самостоятелните турбини обикновено се използват за изпомпване на [[вода]] или [[комуникации]], но домакинствата и отдалечените селища, намиращи се в по-ветровити зони, могат да ги използват за дагенериране генериратна електрическа енергия.
 
Генераторите варират по размери: от произвеждащи 1 kW съоръжения (подходящи за битови сгради) до огромни мултимегаватови (1 MW = 1000 kW) устройства, включени към националната електрическа мрежа.
Ред 36:
Интересен факт е, че използването на морския вятър представлява по-широкомащабно и по-голямо предизвикателство, както и по-скъпо начинание, отколкото използване вятъра на [[суша]]та. Огромният му потенциал се дължи на отличните морски вятърни ресурси, които са по-силни и постоянни от тези на сушата. Това води до по-висока производителност.
 
[[Ферми]]те представляват много вятърни турбини, разположени на едно място. Вятърните турбини се монтират на [[пилон]]и, които могат да достигнат до [[дълбочина]] от около 25–30 метра, но за истински дълбоки води, единственото възможно решение са плаващи платформи. Предвижда се тези съоръжения да бъдат сглобявани на [[суша]]та и след това да бъдат закрепвани на желаното място с помощта на бетонна [[котва]]. За съхраняването на получената енергия се предлагат няколко варианта. Единият предвижда изграждането на огромни съоръжения, подобни на батерии, които да съхраняват произведената енергия.
 
Спънка пред осъществяването на [[проект]]и от този [[род]] е и възражението на военните. Освен това, те създават област на “радарен [[хаос]]”, който сериозно затруднява получаването на сигнали от [[самолет]]и в околността. Една вятърна турбина бива засичана от радара горе-долу на всяко шесто изпращане на сигнали, задълбочавайки ефекта на “радарния хаос”. А ако случайно няколко перки се появят една след друга, объркването става пълно.
 
Съществува и метод, предназначен да изкорени трудностите още в зародиш. [[Компютър]]но генериран модел на вятърна турбина би могъл да бъде използван, за да се предвиди какво би било нейното радарно отражение и по този начин да се намали значително възможността тя да бъде сбъркана със самолет. Има и трети вариант&nbsp;— изработването на перките от специални материали, поглъщащи радарните вълни.
 
== Вятърната енергия по света ==
[[File:Statistik Windenergie Deutschland.png|мини|300п|Статистика за развитието на ветроенергията в Германия. Лилавите колонки показват броя на инсталираните мощности, а тъмнорозовото количеството на произведената енергия в мегавати.]]
 
Добивът на енергия от вятъра е извървял дълъг път от първите прототипи от преди 20 г. В проучване бе направено заключението, че количеството енергия, добивано от вятъра в световен мащаб, ще нарасне с 12% до [[2020]] г. В края на 2008-ма световно генерираната енергия от вятърните турбини достига 121.,2 гигаватаGW.
 
=== В Европа ===
[[Европа]] остава световниятсветовен [[лидер]] във вятърната енергия, въпреки че се наблюдава глобализация на [[пазар]]а. В [[ЕС]] има различни преки икономически и административни преференции при изкупуване на [[електричество]], произведено от [[вятър]]а. В [[Германия]], например, преките субсидии само за вятърна енергия през [[2003]]&nbsp;г. надхвърлят 20 [[милиард]]а [[евро]]. [[Дания]] вече добива почти 20% от електричеството си от вятърни генератори; [[Шлезвиг-Холщайн]] (най-северната [[провинция]] на [[Германия]]) – 11%; [[Навара]] (промишлената [[област]] на [[Север]]на [[Испания]]) – 20%.
<ref>[http://www.eco-energy-bg.eu/SPEE/Files/Read1ArtEnPBG.php?id=61&language=2&typearticle=2&typeenergy=2 Европа поведе света в ерата на вятърната енергия]</ref>
 
=== В САЩ ===
Технологията за вятърната енергетика се развива много бързо в [[Съединени американски щати|САЩ]] и осигурява чиста, сигурна и неизчерпаема [[енергия]] на потребителите в цялятацялата [[страна]]. Днес този вид възобновяема енергия може да конкурира традиционната. В САЩ ползват данъчен [[кредит]] за електропроизводство от вятърни енергоинсталации. Според изследвания на Министерство на [[енергетика]]та на САЩ само три [[щат]]а - [[Северна Дакота]], [[Южна Дакота]] и [[Тексас]] са в състояние да задоволят електропотреблението на САЩ, използвайки енергията на вятъра.
<ref>[http://ecobusiness.dnevnik.bg/show/?storyid=532870 САЩ са най-големият производител на вятърна енергия в момента], "в-к "Дневник", Екобизнес, 31 юли 2008</ref>
 
=== В Африка ===
Проект за изграждането на най-големите в [[Африка]] мощности за производства на електричество от вятъра е започнат от французи. [[Етиопия]] e подписала [[договор]] на стойност 220 млн. [[евро]] с френската компания ''Vergnet''.
 
=== В България ===
[[File:Kaliakra wind turbines.jpg|thumb|right|Ветрогенератори край [[нос Калиакра]].]]
Редица качества правят [[вятър]]а, респ. добитата от него енергия, незаменими: има го в изобилие; евтин е; практически неизтощим източник на енергия; не води до замърсяване и до [[климат]]ични аномалии; липса на експлоатационни разходи, свързани със закупуване на горива и др. Това предполага и рационалното му изпозване в [[България]].
 
Първата енергийно свързана ветротурбина към обществената електроразпределителна мрежа работи в [[Ахелой (град)|Ахелой]]. Тя е част от проект за енергийно обезпечение на животновъдна [[ферма]], който е осъществен с подкрепата на правителството на [[Кралство Холандия]]. Първият български инвеститор изгради и пусна в експлоатация ветроелектрическа централа, състояща се от една турбина с мощност 225 [[ват|kW]] през [[2003]] г. През следващата [[2004]] г. бяха изградени десетина вятърни турбини.
Ред 75:
* [http://altenergy.nat.bg/wind_energy.html Алтернативна енергия]
* [http://www.tret.net/pagesBg/TehnologiesWind.htm Технологии на вятърната енергия]
* [http://hr.wikipedia.org/wiki/Vjetrenja%C4%8Da_s_rotiraju%C4%87im_jedrima Вятърни турбини с jerimaплатна]
* [http://wind.bghot.com Вятърни турбини]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вятърна_енергия“.