Начален сигнал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
Шумахер прави интересни и оригинални наблюдения и върху други играчи, върху цялата обстановка на едно решаващо състезание. Той разсъждава и за особеностите на професионалния спорт, за своето място в него: ''"Ето ви моето тяло, моето здраве, моя живот, моята душа, ето ви всичко мое. Затова ще получа добри пари. Но не позволявам да се прави всичко с мене. Не желая да бъда деградиран до инструмент за задоволяване на честолюбието на посивели спортни функционери или надути политици."''
Шумахер разказва и за своето детство, за беднотата, сред която е израсъл. Именно тази беднота го е подтикнала да се изявява, направила го е ''"борческа натура"''. Самият той се нарича ''"бял негър"'' поради отхвърлеността си от обществото, поради социалната си незначителност. Шумахер разказва за своята любов към майка си, за сърдечното си приятелство с Рюдигер Шмиц, който по-късно става негов мениджър. Още при първите му стъпки в спорта Шмиц го окуражава: ''"Ти си като диамант, който още е скрит в буца руда. Колко пъти трябва да бъде шлифован, докато стане перфектен? Ако работиш енергично над себе си, ако отстраниш всички недостатъци и грешки, ще можеш да освободиш скъпоценното в същността си."'' Тези думи не само вдъхновяват Шумахер, те се превръщат за него в житейски принцип. Книгата му може да бъде наречена ''"протокол на дългогодишната работа над себе си"''. Така Харалд Шумахер се превръща в прочутия Тони Шумахер, съобразно с формулата: ''"Истинската битка започва едва тогава, когато вече си уморен до смърт. Да бъдеш K.O. ([[нокаут]]), а да казваш O.K. (
'''''Случаят Батистон'''''
Ред 37:
'''''Отборът'''''
Шумахер описва и [[конфликт]]ите в своя отбор, разказва за своите разпри с не по-малко прочутия [[Карл-Хайнц Румениге]], с втория вратар на отбора [[Ули Щайн]] и пр. Анализите му отново са точни и убедителни, наблюденията му могат да важат за всеки национален отбор, защото тук се преплитат еднакви страсти - стремежът към индивидуална изява и желанието за добре споена колективна игра.
Шумахер приключва разказа си за шампионата в Мексико с аргументирани преценки за различните игрови стилове на големите отбори. Бекенбауер преценява шансовете на ФРГ срещу [[Бразилия]] по следния начин: ''"Ако трябва да играем срещу тях, за нас ще бъде лесно. Те притежават една голяма слабост: искат да играят естетично. При тях това е обичайно, тъй че те оставят и другите да играят. Трябва само достатъчно рано да им се попречи, тогава те са свършени."'' Това звучи грозно и брутално, но осигурява победите на немския отбор. Съществува едно друго изявление на Бекенбауер след европейския шампионат в Испания: ''"По-добре грозна победа, отколкото красиво поражение."'' Шумахер разисква именно този стил на игра и прави конкретни предложения за симбиоза между немската агресивност и южняшкото изящество.
| |||