Иванко (деспот): Разлика между версии

| управление=[[1385]] - [[13951389]] [[1393-1400]] (?)

'''Иванко''' (''Ivanko'') е [[български]] [[деспот (титла)|деспот]], владетел на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] от [[1385]] до [[13951389]] г. и отново от [[1393]] до [[1399]] Наследява го от баща си [[Добротица]].

Иванко скъсва отношенията си с [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]] и минава под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По-късно започва да сече медни монети и сключва договор с Генуезката република през 1387 г.<ref>В. Н. Златарски и Гаврил Кацаров (изд.) Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците 1387. София, 1911.</ref> След [[битка при Плочник|битката при Плочник]] отхвърля васалитета си към султана, в резултат на което през 1388 година [[Али паша]] се насочва към Варна и я обсажда. Въпреки неуспеха на обсадата, на следната 1389 г. Варна е превзета, малко след това деспотът умира. На следната 1390 година влашкият войвода [[Мирчо Стари]] нанася поражение на турците, влиза в Силистра, и в 1391 достига Карнобат. За кратко той става приемник на деспот Иванко в Добруджа, но в 1392 г. османскатас властосманска помощ Иванко е въстановенавъстановен на престола.