Лиственица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 59 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q25618.
Nickispeaki (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 25:
Листвениците са [[листопадно растение|листопадни]] дървета, достигащи на височина до 15-50 m. Клонките са диморфични - дълги (10-50 cm) с по няколко пъпки и къси (1-2 mm) с по една пъпка. [[Лист]]ата са игловидни, широки до 1 mm и дълги 2-5 cm. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20-50 иглички по късите. През есента игличките пожълтяват и падат, оставяйки дървото голо през зимата.
 
[[Шишарка|Шишарките]] на лиственицата са дълги 1-9 cm, зелени или лилави, като покафеняват 5-8 месеца след [[опрашване]]то. При около половината видове люспите на [[прицветник]]а са дълги и видими, а при останалите - къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1-3 cm) с къси присеменници, а южните - по-дълги шишарки (3-9 cm), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в [[Хималаи]]те.
 
== Използване ==
Ред 33:
Род Лиственица има около 10 вида. От изброените по-долу 13 три не се приемат за самостоятелни видове само в част от съвременните класификации - ''[[Larix himalaica]]'', ''[[Larix principis-rupprechtii]]'' и ''[[Larix speciosa]]''.
 
В миналото дължината на [[прицветник|прицветниците]] е използвана за разделянето на рода на две секции - ''Larix'' (къси прицветници) и ''Multiserialis'' (дълги прицветници). Това разделение не се потвърждава от съвременните генетични анализи<ref>Gernandt & Liston 1999</ref>, според които по-съществени са различията между видовете в Евразия и Северна Америка, а размерът на шишарката и прицветника е по-скоро адаптация към климатичните условия.
 
Някои изследователи предлагат разделянето на рода на три групи, съответстващи приблизително на северноамериканските видове, евразийските видове с къс прицветник и евразийските видове с дълъг прицветник. Изключение прави ''[[Larix sibirica]]'', която има къс прицветник, но е генетично близка до евразийските видове с дълъг прицветник.<ref>Wei and Wang 2003, 2004</ref>