Разлика между версии на „Ижица“

12 bytes added ,  преди 7 години
редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 24 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q650565.)
'''{{Unicode|Ѵ}}''', '''{{Unicode|ѵ}}''' или '''Ѝжицата''' е [[буква]] от ранната [[кирилица]]. Тя се използва за изразяване на [[ипсилон]] (Υ, υ) в думи, произлизащи от [[гръцки език|гръцкия]], като например с{{unicode|ѵ}}нодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук {{IPA|[i]}} като буквата '''[[И]]''', с времето започва да се смята за излишна.
 
Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX<sup>-ти</sup> век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵром{{unicode|ѵ}}ро (миро&#768;) и съответните производни. В правописната реформа от [[1918]] г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
 
Ижицата все още се използва за предаването на [[старобългарски|старобългарски (църковнославянски)]] тесктове. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като ''и'' или ''в''. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като ''и''; ижица без ударение е съгласна и се чете като ''в''. Неударената ижица, изразяваща звука ''и'', е белязана със специален разграничителен знак - т. нар. „кендима“ (от гръцкото ''κέντημα''). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
Анонимен потребител