Разлика между версии на „Никола Петров (художник)“

м
Пунктуация
м (Пунктуация)
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
 
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство - индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ( [[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]] ).
 
В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му - той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като "Рекичка„Рекичка из камънаци"камънаци“ и "Река„Река Ерма при Трън"Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил ( "Пазар„Пазар в Бяла Слатина"Слатина“ ). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] "На„На острова на блажените"блажените“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология - многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.
 
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 год. през 1916 г.
 
<center><gallery caption="Картини„Картини на Никола Петров"Петров“>
Image: Nikola Petrov1.jpeg| "Тишина"„Тишина“
Image: Nikola Petrov2.jpeg| "Лъвов„Лъвов мост" -мост“, 1911
Image: Nikola Petrov3.jpeg| "Народният„Народният театър" -театър“, 1912
Image: Nikola Petrov4.jpeg| "Рекичка„Рекичка из камънаци" -камънаци“, 1911
</gallery></center>
<center><gallery caption="На„На острова на блажените"блажените“>
Image:Sekul Skuta.jpeg| "Секул„Секул СкътаСкъта“
Image:Nqgul Kavela.jpeg| "Нягул„Нягул Кавела"Кавела“
Image:Vidul Fingar.jpeg| "Видул„Видул Фингар"Фингар“
Image:Tiho Chubra.jpeg| "Тихо Чубра"„Тихо Чубра“
</gallery></center>