Георги Капчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 30:
В Загреб Капчев поддържа активни контакти с видни български и хърватски общественици. Продължава да поддържа активна кореспонденция с Александър Протогеров. В едно от своите писма изразява съмнение, че идващият при него [[Стефан Дедов]] се е ангажирал със сръбската пропаганда в Белград. Кореспондира си с българския търговски агент в Скопие [[Димитър Ризов]], с видния публицист [[Антон Драндар]], среща се с професор [[Иван Шишманов]], който го насърчава в деността му. Финансова подкрепа на Капчев оказват епископите [[Йосиф Щросмаер]] и [[Юлий Духобекски]], както и поетът политик, водач на Домовинската партия на правото [[Август Харамбашич]], който пише стихотворението „На братята българи в Македония“, специално за брошурата на Капчев. Загребският вестник „Обзор“ му предоставя възможността да публикува статии по македонския въпрос.
 
От края на ноември 1898 година Капчев започва да издава в Загреб вестник [[Македония (1898 - 1899)|„Македония“]], който след установяването му в Женева в началото на януари 1899 година, продължава да излиза там. В Женева на 12 януари 1899 от името на такат. наречениянар. [[Македонски таен революционен комитет|Централен македонски комитет]], без да има пълномощия за това, Капчев разпраща апел до много дипломати, учени, общественици и публицисти в България и други страни за свиквнето на Международен конгрес за решаване на македонския въпрос и прилага програма за необходимите реформи.
 
Програмата на Капчев съдържа 12 точки и е преработен вариант на програмата за реформи, изработена от Върховния комитет в 1896 година. Според нея Македония и Одринска Тракия трябва да образуват една автономна област със законодателна и изпълнителна власт. Проведеният през февруари от Капчев в Женева конгрес не среща добри отзиви в България, тъй като дублира инициативата на Върховния комитет от януари, която включва писма до посланиците на Великите сили с приложена програмата от 1896 година.