|
'''Лудогорско плато''' (или '''Делиорманско плато''') е [[плато]] в [[България|Североизточна България]], [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]], области [[Област Разград|Разград]], [[Област Силистра|Силистра]], [[Област Шумен|Шумен]] и [[Област Добрич|Добрич]], заемащо южната част от историко-географската област [[Лудогорие]].
Границите на платото не са точно определени, но приблизително минават по следните географски обекти:
Добруджанското плато се намира в източната част на [[Източна Дунавска равнина|Източната Дунавска равнина]] и заема голяма част от историко-географската област [[Добруджа]] в пределите на областите [[Област Добрич|Добрич]] и [[Област Варна|Варна]]. Границите на платото са следните:
* на запад — платото достига до долините на реките [[Бели Лом (река)|Бели Лом]] (дясна съставяща на [[Русенски Лом]]) и [[Топчийска река]] (влива се в Дунав като суходолие);
* на запад — платото постепено преминава в по-високото [[Лудогорско плато|Лудогорското плато]];
* на юг — платото постепенно се повишава към [[Разградски височини|Разградските]] и [[Самуиловски височини|Самуиловските височини]];
* на юг — границата не е ясно очертана, но следи приблизително линията между платото [[Стана (плато)|Стана]] на запад и [[Франгенско плато|Франгенското плато]] на изток и долината на [[Батова река]];
* на югоизток — платото достига до долината на Бресташка река, десен приток на [[Карамандере]], от басейна на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]];
* на югоизток — стръмно се спуска към черноморския бряг в района на [[Балчик]] и [[Каварна]];
* на изток — платото постепенно сепрехожда спускав към[[Добруджанско Чернопорскатаплото|Добруджанското низинаплато]];
* на север — височината му постепенно намалява към по-ниската, хълмиста част на [[Лудогорие]]то.
* на север и североизток — достига до държавната граница с [[Румъния]], но в действителност платото продължава и на румънска територия.
Дължината на платото от югозападзапад на североизток (до границата с Румъния)изток е около 7080-85 км, а ширината му от северозападсевер на югоизтокюг — около 6035-40 км. Надморската височина варира от 150-200 м на североизтоксевер до 300-350 м на югозападюг.
Лудогорското плато е развито върху северния полегат склон на Севенобългарското издигане и е прорязано от дълбоките каньоновидни долини на реките [[Чаирлък]], [[Война (река)|Война]], [[Царацар]], [[Сенковец]], [[Канагьол]], [[Карамандере]] и други, долините на които постепенно в долните си течения се превръщат в каньоновидни суходолия. Изградено е от долнокредни варовици, варовити пясъчници и мергели, припокрити от льос, сиви горски почви на юг и излужени черноземи и карбонатни почви на север. Има находища на огнеупорни глини и каолинови пясъчници.
Цялото Добруджанско плато е с лек наклон на изток и североизток. На запад и югозапад е разчленено от каньоновидни долини, а на северозапад и изток — от суходолия. Изградено е от долнокредни и терциерни (сарматски) варовици и песъчливи мергелни плоско наслени пластове, припокрити по вододелите от льосови наслаги с мощност до 30-40 м. На юг льосовата покривка е разкъсана, изтънява до 5-10 м и прехожда в льосови образувания. По вододелите има фосилизирани карстови форми.
Климатът е умерено-континентален със средногодишна януарска температура от -1°С до -2°С и средногодишна юлска температура 21-22°С. Средногодишни валежи от порядъка на 550-580 мм с пролетно-летен максимум. Реките са маловодни с пролетно-летни прииждания. Платото е богато на дълбоки подземни води и карстови извори, които се използват за напояване и водоснабдяване.
В източната част на платото, северно от [[Каварна]], на дълбочина 1300-1900 м са установени горнокарбонски въглища, находищата на които са наводнени и трудно използваеми.
Горите от дъб, габър, липа и др., които са покривали в миналото областта са дали нейното име "Луда гора" (на турски Делиорман), сега се срещат на отделни разкъсани участъци и заемат около 30% от територията на платото. Най-голям по площ горски масив е дъбовата гора в [[Резерват Воден|резервата "Воден"]], намиращ се западно от град [[Исперих]].
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават северните и североизточните ветрове; през лятото духат суховеи — сухи, топли ветрове. През пролетта (март-април) и лятото (юли-август) често явление са засушаванията. Средната годишна температура е от 11°С на запад до 12°С на изток и съответно средната януарска от -0,5°С до 1°С, а средната юлска — 21°-22°С.
Благоприятният климат и почвени условия са предпоставка за отглеждане главно на зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло и зеленчуци.
За платото са характерни голямото количество от подземни води. Реките са маловодни с пороен характер, като на север долините им се превръщат в каньоновидни суходолия. Главна река е [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]] с притоците си [[Карамандере]] и [[Добричка река]] на запад, а на изток — [[Шабленска река]].
Основни селища, разположени на платото са градовете [[Исперих]], [[Кубрат (град)|Кубрат]], [[Дулово]], [[Тервел (град)|Тервел]], [[Завет (град)|Завет]] и [[Каолиново]] и няколко десетки села.
Характерните за Добруджанското плато са типичните и излужените черноземи и сивите горски почви с високо естествено плодородие. Преобладават сухолюбивите степни растителни видове, които са слабо запазени тук-там и са изместени от селскостопански култури. Над 80% от площта на платото представляват обработваеми земи. отглеждат се основно зърнени култури (основно пшеница и ечемик), слънчоглед, царевица, захарно цвекло, фасул и други, всички те с устойчиви и високи добиви. В отделни части се извършва частично напояване. Характерна особеност за Добруджанското плато, са т.н. полезащитни горски пояси, които през зимата предотвратяват отвяването и преотлагането на снежната покривка и по този начин предпазват есенните посевите от измръзване.
== Вижте още ==
| 